Шамарът като възпитателно средство

[tomny]

Хм, и аз съм дева. Да не би пък това да е ключа от палатката?! :D

[6ma7ka7a]

Според мен боя е най-грешното нещо което може да се направи когато едно дете е сгрешило просто иска да му се обръща много внимание и когато сгреши да му се обясни.Мен лично не са ме били до като съм бил дете само един шамар и мисля, че това е правелния начин просто трябва родителите да излушват децата си и да им дават правелни съвете, но първо трябва да ги предразположат да споделя с тях, но и родителите не трябва много да се месят.Това е една много сложна тема за размисъл.Според мен боя не помага в никакъв случай.

[jenshen73]

@6ma7ka7a: Хайде поправи си поста с последните "родители те" защото това може да означава примерно "като родители те са направили", но не и "родителите"... Приемам, че е лека невнимателна грешка П.П. По темата със зодиите:Майка ми е везни и ме е спуквала от шамари, но сега не ми стиска нито да излъжа нито да открадна, нито да измамя в бизнеса сиБаща ми е дева - ял съм бой от него само за редки и особено големи прегрешенияНе съм станал психар, поне не и според общите норми...

[Airfan]

Баща ми е лъв, мама - скорпион. Тате беше и все още е страшен (силен глас и преди беше с внушителна физика), но доста доста рядко ми е посягал, може би 3-4, хайде 5 шамара до сега, мамчето още по-рядко.

[Yavor]

Баща ми е лъв, мама - скорпион. Тате беше и все още е страшен (силен глас и преди беше с внушителна физика), но доста доста рядко ми е посягал, може би 3-4, хайде 5 шамара до сега, мамчето още по-рядко.

Е, значи и ти си попляскван, ама като гледам не ти се е отразило отрицателно

[noriaga]

Аз досега само четях в тази тема, най-малкото, защото нямам все още деца.Като малък съм раснал без баща, и майка ми ме спукваше от бой за всяка беля. А аз изобщо не бях от кротките. Колко съм бил кротък - в 10 клас ми намалиха поведението за потрошаване на училищно имущество - разглобих един чин пред една даскалица, щото ме ядоса Както и да е.От втория брак на майка ми имам брат, с който имам 14 год. разлика (някои от вас го познават). Като цяло мога да кажа, че аз съм се грижил най-много за него, просто защото израстна в ръцете ми. Не съм допуснал да му бъде ударен нито един шамар - нито от мен, нито от майка ни, нито от баща му. Като подрастващ тинейджър живееше при мен и жена ми в Сливен - там учеше средно - и все още му помагам, когато и както мога. (Нашите са пенсионери и им е трудно, а той е студент).Смятам, че нито аз (дето съм ял много бой), нито брат ми (който не е изял нито един шамар) сме станали лоши хора. Всичко е до самото дете. Не е само до начините за възпитаване, до шамарите или до караниците... Може би на всеки му е заложено дали да е добър или лош човек, не знам.П.П. Като казвам, че съм ял бой, не си мислете че съм пребиван. Просто няколко шамара

Абсолютно съм съгласен с теб колега! Мислил съм си на тази тема, нищо, че нямам все още деца. Като се върна назад... може и да съм изял 2-3 шамара през живота си, не повече! Но като цяло съм бил спокойно дете. Като се замисля така... не мога да кажа, че родителите ми са използвали някакви специални методи на възпитание, нито сме водили някакви продължителни разговори, кое е правилно и кое не, кое е ценното в живота и кое не. Но мисля, че до този момент съм се изградил достатъчно добре като човек... някак от малък сам си разбирах кое е добро, кое е лошо. Кое е правилно кое неправилно. Не е било нужно някой да ми го набива в главата. За това си мисля, че човек се ражда с някакъв характер.. естествено и обстановката, семейството и обкръжението имат голяма роля във формирането му като личност.... но има нещо което всеки си го носи от момента на раждането си.

[Airfan]

Баща ми е лъв, мама - скорпион. Тате беше и все още е страшен (силен глас и преди беше с внушителна физика), но доста доста рядко ми е посягал, може би 3-4, хайде 5 шамара до сега, мамчето още по-рядко.

Е, значи и ти си попляскван, ама като гледам не ти се е отразило отрицателно

Да кажем 10 шамара за 15 години, примерно. И поне тези, които помня не ми харесаха. Унизително ми беше, болеше ме и мразех шамаросващия. Именно за това не правя така с моето детенце.

[jenshen73]

@Airfan: Аз мразя себе си като го пляскам малкия. И да уточня - пляскам го по дупето... Рядко е, но... е няма начин бе - преди месец падна от леглото си (то е все още с обезопасителна решетка, но той се покатерил), а днес - пак се катереше, но тоя път отвън навътре - извинявай, ама да правиш една и съща щуротия особено като си пищял като заклан... Е свалих го от леглото, но не го наплясках - само му показах как би могъл да падне - придържайки го и на забавен кадър... да видим дали пак ще се катери... на третия път - ще го плясна по дебелото дупе...

[Airfan]

@Airfan: Аз мразя себе си като го пляскам малкия. И да уточня - пляскам го по дупето... Рядко е, но... е няма начин бе - преди месец падна от леглото си (то е все още с обезопасителна решетка, но той се покатерил), а днес - пак се катереше, но тоя път отвън навътре - извинявай, ама да правиш една и съща щуротия особено като си пищял като заклан... Е свалих го от леглото, но не го наплясках - само му показах как би могъл да падне - придържайки го и на забавен кадър... да видим дали пак ще се катери... на третия път - ще го плясна по дебелото дупе...

Добре де, що не го накажеш прав в ъгъла и да седиш там да го държиш докато разбере, че е наистина. Ние така решихме проблема с пипането на ДВД-та, музикални системи, тонколони и т.н. не съвсем евтина техника.

[kiro_of_the_day]

@Airfan: Аз мразя себе си като го пляскам малкия. И да уточня - пляскам го по дупето... Рядко е, но... е няма начин бе - преди месец падна от леглото си (то е все още с обезопасителна решетка, но той се покатерил), а днес - пак се катереше, но тоя път отвън навътре - извинявай, ама да правиш една и съща щуротия особено като си пищял като заклан... Е свалих го от леглото, но не го наплясках - само му показах как би могъл да падне - придържайки го и на забавен кадър... да видим дали пак ще се катери... на третия път - ще го плясна по дебелото дупе...

Добре де, що не го накажеш прав в ъгъла и да седиш там да го държиш докато разбере, че е наистина. Ние така решихме проблема с пипането на ДВД-та, музикални системи, тонколони и т.н. не съвсем евтина техника.

Това е не по-малко унизително...

[venco67]

@Airfan: Аз мразя себе си като го пляскам малкия. И да уточня - пляскам го по дупето... Рядко е, но... е няма начин бе - преди месец падна от леглото си (то е все още с обезопасителна решетка, но той се покатерил), а днес - пак се катереше, но тоя път отвън навътре - извинявай, ама да правиш една и съща щуротия особено като си пищял като заклан... Е свалих го от леглото, но не го наплясках - само му показах как би могъл да падне - придържайки го и на забавен кадър... да видим дали пак ще се катери... на третия път - ще го плясна по дебелото дупе...

Добре де, що не го накажеш прав в ъгъла и да седиш там да го държиш докато разбере, че е наистина. Ние така решихме проблема с пипането на ДВД-та, музикални системи, тонколони и т.н. не съвсем евтина техника.

Не мислех да се намесвам в темата, но... Синът ми в момента е на 16 год. и като малък до около 7-8 год най-редовно си го шамаросвах. Пробвал съм номера с наказанието в ъгъла, с говоренето и пр. Не само, че ефекта беше нулев, но и нямаше никакво наказание защото на инат той просто не заставаше в ъгъла, а като му говорех той пак на инат правеше точно обратното. И така докато кипна и... После съжалявах и до следващия път. Сега вече е на 16 г. и си мисли, че всичко разбира и продължава да не търпи от никого напътствия. Така, че зависи от детето. Двамата с брат ми сме възпитавани от едни и същи родетели, но той си беше вироглав и ядеше много пове шамари от мен.

[jenshen73]

Добре де, темата си е за шамарите. Наказанието в ъгъла нашият го изтърпява доброволно, с ръцете нагоре, като през повечето време се хили... Е как да го наказвам, като на него му е забавно???

[ntodorov]

Снощи се скарах на щерка ми ( 4 годишна ). Никога не съм превишавал глас и винаги съм се разбирал с нея. Майка и е по-тросната и винаги я мъмри за нещо. След като и се скарах тя ми каза: "Тате - не си ми вече приятел"...и аз се обърках. Детето ме е чувствало , като приятел - не като родител. Колкото и да ме боли - ми се ще да ме приема, като родител. Мисля, че за приятелство все още е рано.

[Yavor]

Снощи се скарах на щерка ми ( 4 годишна ). Никога не съм превишавал глас и винаги съм се разбирал с нея. Майка и е по-тросната и винаги я мъмри за нещо. След като и се скарах тя ми каза: "Тате - не си ми вече приятел"...и аз се обърках. Детето ме е чувствало , като приятел - не като родител. Колкото и да ме боли - ми се ще да ме приема, като родител. Мисля, че за приятелство все още е рано.

Споко колега, те децата са най-добри в това - да те пробват.Намират кой е по-мекия и го действат неуморно.Колкото тежки приказки съм чул....

[ls1]

Сядаме вчера с жената да изпием един чай на едно ’капанче’, че позакапа дъжда. И чуваме как едно момиченце с ужас разправяше на братчето си как трябва да внимават какво слагат в устата си, защото мухите правели точки по разни неща и ако ти ги лапаш после в корема ти ще порастнат червейчета да те изядат. Е, мен ако питате да я бяха шляпнали по дупето вместо да и внаждат кошмари за цял живот.