....ами започвам с извинения....закъснях с пътеписа, сори на хората, които ме ръчкаха, ама не си бях виждал жена си и бебето цяла седмица, та обърнах на момичетата малко внимание.... 
Първо искам да споделя, че за пореден път в мен се прокрадва мисълта, че Рила е най-красивата планина в България. Уточнявам, че в Пирин все още не съм ходил, по точно все едно не съм ходил, защото преди доооста години майка ми ме беше взела на едно ученическо екскурзионно. Бил съм някъде ученик 2-3 клас, така че впечатления - никакви....На този етап, от местата, на които съм бил, Рила си ми е в сърцето... Идеята дойде от един виден варненски фотограф, открил преди години величието и красотата на планините ни. Беше пуснал тема в повечето планинарски форуми, че кани колеги за едноседмичен трекинг в Рила. Предизвикателството за мен бе голямо, освен това толкова време в планината май не съм бил. И колкото и да съзнавах, че седмица в Рила означава здраво ежедневно ходене, тежка раница с храна за кажи-речи половината време, повечко дрехи, че и палатка....идеята бе да се спи на палатки, освен ако не се наложи в последствие друго...реших, че все пак няма да е лошо малко да се поразсея, а и да избягам малко от сивото и напрегнато ежедневие... .И така, получих официално разрешение от половинката да отсъствам за седмица, подписа ми молбата за отпуска, заедно с пътният лист и си организирах среща с колегата - фотограф. Допаднахме си още на първата среща. Голям образ, 10 мин. след запознанството ни, отношенията ни бяха на ниво "Убреееее.....".... 
. Организирахме подготовката, обсъдихме маршрута, детайлите около мероприятието и с бодра и ентусиазирана крачка, в 5.30 сутринта на 08.08 отпрашихме за София. Колегата Авео имаше малко служебни дела за вършене, докато останалата част от компанията обиколи всички туристически магазини в София, за да потроши някой друг лев, както и последни шопинг-приготовления за събитието. Вечерта пристигнахме в приповдигнато настроение в село Долна Баня. Трябваше да намерим къде да спим, леко се притеснявахме, че така и не намерихме нищо в нета за това село, но общо взето разчитахме на късмета в единственото нещо, което не бяхме организирали.....за радост, късмета действително проработи и то сравнително бързо. Реших да карам до края на селото, тъкмо да огледам района, от който на другият ден щяхме да атакуваме Рила и точно в края на селото, на едно малко площадче виждам табела "Стаи под наем" в една изумително красива в неподправим селски стил къща.....15 лева на човек за нощувка, стаите страхотни, с луксозна баня, голямо легло.....да не се отплесвам. Свалихме багажа, подредихме раниците, хапнахме и легнахме да спим в очакване на ранното утро и предстоящият дълъг преход до хижа Венетица.Собствениците на къщата се оказаха невероятни хора. Приготвиха ни разточителна вечеря, бяха хипер любезни, даже по-скоро изключително приятелски настроени към нас. Вечерта за съжаление имах инцидент с лявото си око, половин час домакинята ме маза и промива с разни балсами и разтвори, които поне 20 мин. приготвя преди това. Помолих ги да оставя колата на площадчето и да я наблюдават....жената веднага изкомандори хората си да отворят двора и без никакъв проблем, вкарахме колата вътре....изумен от тези добри хора, да не говоря, че я гоних с пари за колата, които така и не взе.....И така, сутринта на 9-ти станахме рано, кафета, цигари, гимнастики, тоалет....и групата бе готова. Численият състав се яви и строи за снимка преди отпрашване към планината.Действащи лица:от ляво надясно: - Румен / учител от Пловдив - Валя / съпруга на Ник - Ник / съпруг на Валя - Явор / Авео - съпруг на Светла.... / тук едно уточнение, моля не обръщайте внимание на деликатното коремче, надвиснало над колана. Просто бях пристегнал повече колана на раницата, в следствие на което се остава с впечатление за "напълняемост" на колегата Авео...нищо подобно, леко зрителна измама, подсилена от стегнатият колан.....освен това, както ще забележите на някой снимки в края, коремчето вече го няма, щото разхлабих колана... /
И така, с бодра стъпка, тежка раница / 21 килограма - 
/ се отправихме към хижа Венетица. Тук искам да уточня, че този маршрут не го бях минавал никога, освен на едно екскурзионно с майка ми преди 22 години, и то по-специално последната хижа Заврачица, от която/което не помня нищо...Пътя нагоре нищо особенно - чакъл, завой, леки изкачвания.....с доста почивки, като за първи ден...карахме го леко и лежерно, без да се преуморяваме.....аз се вживявах както се досещате като японски турист в египетска пирамида...снимах ли снимах.....Нямахме кой знае какво усещане, че сме в планината. Обикновен чакълет път, гори, дървета.....от скука почнахме да се забавляваме, ето как:
След 3.45 часа се оказахме пред хижа Венетица.....никаква умора, настроение и дух високо, но е и от към надморска височина, ето данните на GPS-а, секунди след пристигането:
Разпънахме палатките, подредихме багажлъците, хапнахме, пиинахме и вечерта рано рано - в "леглата"...чакаше ни тежък и изморителен преход до хижа "Белмекен".......е, аз разбира се си поиграх с фотоапарата, колкото да запълня папката "Експериментални нощни снимки" / с намигване към ogi28b, и колегата Stenli /:
Ето и снимка на хижата:
За съжаление, обаче, на сутринта се събудихме "облачно".....към пладне заудря здрав дъжд, излива се небето около час, но след това се спусна тежка мъгла. Беше абсурд да тръгваме, защото така или иначе прехода бе дълъг, маршрута непознат, а и на ония "железа в небето" ни беше страх да разчитаме като единствен вариант. Та си поседяхме и въпросният ден в хижата...общо взето скука, аз си поиграх с фотоапарата и направих поне 30 "шедьовьра" ма фотографското изкуство... 
На третият ден / неделя /, в страхотно слънчево и бистро време, се отправихме към хижа Белмекен....Пътя първоначално бе чакълест, в един момент се постесни, придоби вид на "пътечка в гората", докато не се превърна в здрав камънак с пропадания и свличания по свода му...и клек, много клек....Е този преход бих казал, че ми беше много зор. Доста голяма денивелация, голямо разстояние, голяма / огромна / раница.....към това и все още неаклиматизирани към голяма надморска височина....абе зор, голям зор. Но за сметка на това - красиво. Постепенно започвахме да виждаме "проблясъците" на същинската Рила, докато в един момент не се откри пред нас в цялата си прелест...Ето няколко снимки от прехода:
....пуша цигарка и продължавам....
Първо искам да споделя, че за пореден път в мен се прокрадва мисълта, че Рила е най-красивата планина в България. Уточнявам, че в Пирин все още не съм ходил, по точно все едно не съм ходил, защото преди доооста години майка ми ме беше взела на едно ученическо екскурзионно. Бил съм някъде ученик 2-3 клас, така че впечатления - никакви....На този етап, от местата, на които съм бил, Рила си ми е в сърцето... Идеята дойде от един виден варненски фотограф, открил преди години величието и красотата на планините ни. Беше пуснал тема в повечето планинарски форуми, че кани колеги за едноседмичен трекинг в Рила. Предизвикателството за мен бе голямо, освен това толкова време в планината май не съм бил. И колкото и да съзнавах, че седмица в Рила означава здраво ежедневно ходене, тежка раница с храна за кажи-речи половината време, повечко дрехи, че и палатка....идеята бе да се спи на палатки, освен ако не се наложи в последствие друго...реших, че все пак няма да е лошо малко да се поразсея, а и да избягам малко от сивото и напрегнато ежедневие... .И така, получих официално разрешение от половинката да отсъствам за седмица, подписа ми молбата за отпуска, заедно с пътният лист и си организирах среща с колегата - фотограф. Допаднахме си още на първата среща. Голям образ, 10 мин. след запознанството ни, отношенията ни бяха на ниво "Убреееее.....".... . Организирахме подготовката, обсъдихме маршрута, детайлите около мероприятието и с бодра и ентусиазирана крачка, в 5.30 сутринта на 08.08 отпрашихме за София. Колегата Авео имаше малко служебни дела за вършене, докато останалата част от компанията обиколи всички туристически магазини в София, за да потроши някой друг лев, както и последни шопинг-приготовления за събитието. Вечерта пристигнахме в приповдигнато настроение в село Долна Баня. Трябваше да намерим къде да спим, леко се притеснявахме, че така и не намерихме нищо в нета за това село, но общо взето разчитахме на късмета в единственото нещо, което не бяхме организирали.....за радост, късмета действително проработи и то сравнително бързо. Реших да карам до края на селото, тъкмо да огледам района, от който на другият ден щяхме да атакуваме Рила и точно в края на селото, на едно малко площадче виждам табела "Стаи под наем" в една изумително красива в неподправим селски стил къща.....15 лева на човек за нощувка, стаите страхотни, с луксозна баня, голямо легло.....да не се отплесвам. Свалихме багажа, подредихме раниците, хапнахме и легнахме да спим в очакване на ранното утро и предстоящият дълъг преход до хижа Венетица.Собствениците на къщата се оказаха невероятни хора. Приготвиха ни разточителна вечеря, бяха хипер любезни, даже по-скоро изключително приятелски настроени към нас. Вечерта за съжаление имах инцидент с лявото си око, половин час домакинята ме маза и промива с разни балсами и разтвори, които поне 20 мин. приготвя преди това. Помолих ги да оставя колата на площадчето и да я наблюдават....жената веднага изкомандори хората си да отворят двора и без никакъв проблем, вкарахме колата вътре....изумен от тези добри хора, да не говоря, че я гоних с пари за колата, които така и не взе.....И така, сутринта на 9-ти станахме рано, кафета, цигари, гимнастики, тоалет....и групата бе готова. Численият състав се яви и строи за снимка преди отпрашване към планината.Действащи лица:от ляво надясно: - Румен / учител от Пловдив - Валя / съпруга на Ник - Ник / съпруг на Валя - Явор / Авео - съпруг на Светла.... / тук едно уточнение, моля не обръщайте внимание на деликатното коремче, надвиснало над колана. Просто бях пристегнал повече колана на раницата, в следствие на което се остава с впечатление за "напълняемост" на колегата Авео...нищо подобно, леко зрителна измама, подсилена от стегнатият колан.....освен това, както ще забележите на някой снимки в края, коремчето вече го няма, щото разхлабих колана... /И така, с бодра стъпка, тежка раница / 21 килограма - / се отправихме към хижа Венетица. Тук искам да уточня, че този маршрут не го бях минавал никога, освен на едно екскурзионно с майка ми преди 22 години, и то по-специално последната хижа Заврачица, от която/което не помня нищо...Пътя нагоре нищо особенно - чакъл, завой, леки изкачвания.....с доста почивки, като за първи ден...карахме го леко и лежерно, без да се преуморяваме.....аз се вживявах както се досещате като японски турист в египетска пирамида...снимах ли снимах.....Нямахме кой знае какво усещане, че сме в планината. Обикновен чакълет път, гори, дървета.....от скука почнахме да се забавляваме, ето как:След 3.45 часа се оказахме пред хижа Венетица.....никаква умора, настроение и дух високо, но е и от към надморска височина, ето данните на GPS-а, секунди след пристигането:Разпънахме палатките, подредихме багажлъците, хапнахме, пиинахме и вечерта рано рано - в "леглата"...чакаше ни тежък и изморителен преход до хижа "Белмекен".......е, аз разбира се си поиграх с фотоапарата, колкото да запълня папката "Експериментални нощни снимки" / с намигване към ogi28b, и колегата Stenli /:Ето и снимка на хижата:За съжаление, обаче, на сутринта се събудихме "облачно".....към пладне заудря здрав дъжд, излива се небето около час, но след това се спусна тежка мъгла. Беше абсурд да тръгваме, защото така или иначе прехода бе дълъг, маршрута непознат, а и на ония "железа в небето" ни беше страх да разчитаме като единствен вариант. Та си поседяхме и въпросният ден в хижата...общо взето скука, аз си поиграх с фотоапарата и направих поне 30 "шедьовьра" ма фотографското изкуство... На третият ден / неделя /, в страхотно слънчево и бистро време, се отправихме към хижа Белмекен....Пътя първоначално бе чакълест, в един момент се постесни, придоби вид на "пътечка в гората", докато не се превърна в здрав камънак с пропадания и свличания по свода му...и клек, много клек....Е този преход бих казал, че ми беше много зор. Доста голяма денивелация, голямо разстояние, голяма / огромна / раница.....към това и все още неаклиматизирани към голяма надморска височина....абе зор, голям зор. Но за сметка на това - красиво. Постепенно започвахме да виждаме "проблясъците" на същинската Рила, докато в един момент не се откри пред нас в цялата си прелест...Ето няколко снимки от прехода:....пуша цигарка и продължавам....
Ето и частица от красотата на езерото, хижата....с две думи - първите ми контакти с местността:
Едвам гледах...нямах сили за разпъване на палатката, а и се оказа, че няма и толкова подходящо място за нея....платих си нощувката, легнах и умрях....На сутринта се събудих пръв, пообиколих наоколо, разгледах и хижата, Преди десетина години, при инцидент, хижата изгаря. В момента се строи наново, като в момента е фаза "довършване". Общо взето са я направили много добре. За пръв път спах в хижа, която имаше лакирани чисто нови врати, кухня, фаянс, теракот....и т.н.....имат още много работа, но туристи вече се приемат.Към 10 групата вече се беше излюпила, кафетата изпити, раниците подредени и отново бяхме готови за път. Тук обаче, за съжаление, единият ни член на колектива се отцепи, навярно се уплаши ли, незнам, но вместо с нас, колегата от Пловдив се спусна към спортният комплекс Белмекен. В крайна сметка, тричленната група пое по билото в посока хижа Заврачица, с уговорката следващите два дни на спим по палатките около езерата по пътя към хижата. Тук вече преходите бяха къде къде по-леки. Вървейки по билото, с леки изкачвания и спускания, имахме възможност да се любуваме на уникални гледки. Споделям част от тях със вас:Язовир Белмекен в далечината:
В подножието на връх Ибър решихме да пренощуваме. Едвам си намерихме място, тъй като терена се оказа мочурлив, не беше подходящо за разпъване на палатки. В крайна сметка почти се изкачихме на върха, където на височина под около 200-300 метра, разпънахме палатките. Мястото бе страхотно за снимки, видимоста добра, времето прекрасно, умората сладка...:
На сутринта се събудихме рано. Закусихме набързо, пихме кафенце, приготвено на припусче....ако знаете какъв невероятен кеф е да си пиеш кафето в прохладната утрин, под лъчите на изгряващото слънце и с уникална гледка в "краката ти"...страхотно беше. Времето отново прекрасно / каквото всъщност си остана до края"...:
...гледаме следващият хълм - айде пак из баира...излизаме горе - и там го няма. Скапахме се, какво правихме, какво струвахме...четири часа след тръгване, най-после езерото се появи пред нас в невероятният си блясък и чистота....Страхотно местенце, невероятно. Абсолютна тишина, девственост.....имаш чувството, че и времето е спряло, за дда се любува на неземната красота. Единственото, което доближаваше мястото до реалноста, бе изграден зид от камъни с останки от огън. В рила е забранено паленето на огън, тъй като е резерват, освен на указаните за целта места....малко странно беше, но...поне бе чисто. Нямаше никакъв признак, че хора са нощували и хапвали там. Тук искам да уточня, че през целият преход, боклука се събираше в едно турбе и на подходящите места се изхвърляше. Оставям ви "насаме" с някой снимки, надявайки се да усетите величието на мястото, от което бяхме така запленени....
.......
Това с пъпчето на малката, направо ме срази, доста интимен за теб момент. 
От тук слизахме по сипейте надолу към хижата....малко преди това, метър-два назад се състоя срещата между колегата и змията....
Ето поглед отдолу нагоре:
Хижа Заврачица:
Гледката пред хижата...надолу е "цивилизацията"... 
Вечерта се запознахме и с други туристи. Българи, живеещи в Гърция....изключителни хора, прекарахме вечерта заедно. За пореден път се убедих, че хората, които срещаш в планината не са "случайни" хора...всеки носи в себе си определен тип душевност, индивидуалност....всеки, докоснал се до красотата на планината, преживява някаква вътрешна и емоционална промяна, която му става индивидуалност за цял живот. Такива хора се научих да различавам и в цивилният живот...:
Естествено серия от нощни снимки, от които ще споделя две:Кози връх с изгряващите звезди:
Компанияка късно вечерта на сладка приказка, ракиика, звезди и планина около нас:
Показанията на GPS-а при пристигането ни на хижа Чакър Войвода:
Ето и самата хижа:
Разделихме се с планината и колкото и да ни беше мъчно, някак си се чувствахме отпочинали, доволни....седмица в Рила е напълно достатъчна, за да се докосне човек до величието и. Прекарахме там частица от живота си, респектирани от величието и достолепността на планината. някак си се чувстваш малък, нищожен....пред тези красоти, ваяни в продължение на милиони години....на фона на годинките човешки живот. Чувствахе се заредени с енергията, с която Рила ни дари. Определено бяхме по-други, извън стандартното чувство да се чувстваш отморен и отпочинал, в стандартните рамки на ежегодната лятна отпуска......Надявам се, пътеписа да ви е харесал и искренно се надявам чрез разказа ми и снимките, които ви предложих, да сте успели поне за частица време да усетите величието на това вълшебно място. Отделно от това се надявам да съм успял да запаля някой, та следващият пътепис да е с различни гледни точки, споделен тук не само от мен.....Поздрави на всички и се надявам дългото "скролиране" да си е заслужавало.....
Коментар