Ха така...поредният пътепис...
.../ кой скоро се заяждаше с мен, че само съм се шматкосвал напред-назад - а ся пак да чете...
/Всъщност историята е за едно дългоочаквано пътуване-планински излет с група стари приятели - туристи, което обмисляхме от може би година. Но в следствие на разни щастливи събития за колегата ви Авео от рода на "продължаване на рода", все не можеше да се усъществи. Или с две думи - направих поредното бебе и жена ми ме натири в балкана....
Курса бе "Стара планина - централен балкан" или по точно - "Тъжанско ждрело"....В петък вечерта към 18.00 часа се събрахме част от хората в градинката пред сградата на КНСБ.....прегръдки, поздравления, радост, комплименти, обиди - казаха ми, че съм бил леко напълнял и вече съм приличал на човек, бреййййй.....
Как обикновенно започва всичко - раничката в багажника и айдеееее.....:
...и отпрашихме по подбалканската линия посока Карлово-Калофер....Крайната авто-спирка беше село Тъжа, където на паркинга на завод или цех, оставихме колата на съхранение под зоркото око на охраната. Тук направих първата си издънка за излета - човека поиска 5 лева за до неделя, а аз му дадох 10, щото така или иначе толкоз бяхме планували в бюджета.....на следващият ден се качиха останалите от групата и псуваха ли псуваха, че им взели 10 лв. за паркинг.....ауууу, обаче никой не ме издаде
Никога в живота си до сега, не бях правил нощен поход....дорде излезем от селото беше добре, ама след селото...тъмнина кат в рог.....по едно време си мислих, ми ако някоя мечка ме задири сега...обаче беше весело...и топло, ама много топло. Ето след половин час ходене на какво приличах....пот и сол...:
Тръгнахме от колата в 11.30, на хижата бяхме в 02.35 Денивелация слаба - към 800 метра, път чакълест, без "вадене на езици". Пътя вие от завой в завой и постепенно се приближавахме все повече към хижа "Русалка".....как да е, след цяла вечност вече бяхме там - капнали, трупясали. Бях планувал да разпъвам палатката, но бях толкова уморен, че гушнах първата възглавница, която надуших. На сутринта, събуждането естественно беше в 7.30.....седях на пейката и размишлявах над въпроса "-защо и бащите трябва да се будят в 7.30 за кърменето на бебето, при положение че нямат нищо общо с този процес..." - навика от последният месец-два, ме изкара от леглово рано - рано. Но за сметка на това, имах възможност да пообиколя и разгледам местността - нищо интересно. Хижата е на 1100 м. надм. височина.....нищо общо с планината. Абсолютно мога да кажа, че нямах никакво чувство да си високо в планината - някакви деца търчаха около мен, разни лели ги гонеха със заплахи....някакви чичковци мъкнеха барбекюта и се чудеха къде да "запушат" суджуците им....Направих само една снимка, колкото да се види все пак къде съм бил.......:Хижа Русалка:
Към 10.30 останалите от групата се пръкнаха. Суетене около час, кафета, закуски, цигари...."Добро утро, как спа"..."къде спа" и т.н. и т.н.....В 11.30 с бодра стъпка и тежки раници, баш-туристите бяха готови за атака на връх Триглав...:Групата вече е готова:
Плана беше да се съберем с останалата част от компанията на полянка под връх Триглав и от там да атакуваме, обаче в последствие плана пропадна, защото се оказа че никой няма да ни чака до пладне и хората вече атакували без нас....естественно....Та в последствие решихме да се поразходим, ей така...безцелно. В последствие даже установихме, че всъщност безцелното "шматкане" хич не е лошо нещо....виждаш неща, които не си планувал, минаваш по пътечки разни само с джи-пи-ес в ръка....имаше си тръпка дори и в това да се озърташ наляво и надясно и да се чудиш " ся на къде да ръгнем, казвайте..."...
Решихме да продължим по калдаръменият път, пък....накъдето. Минахме в началото през нещо като пропусквателен пункт със сумата му и предупредителни табели за затворен за движение участък, предупреждения за мечки, апели за опазване на природата......нищо подобно. Нагоре се разминавахме с разни ЗИЛ-ове, за които в последствие разбрахме че карали камъни за вилата на кмета....разминаха ни и две Ниви с една жигула....бавно-бавно, по калдаръма.....да им таковам неприкосновенният резерват...
Пътят след хижа "Русалка":
Ето и част от пейзажните снимки, които направих. Красота, безумна красота.:

От табелите, които срещахме по пътя си, знаехме че наближаваме "Кадемлииското пръскало"....т.нар. водопад, като ако ме питате каква е разликата между "водопад" и "пръскало", не мога да ви кажа, защото и ние не разбрахме...стигнахме до извода, че пръскалото само си пръска, докато водопада ще да е по-голямо пръскало....
Първата т.нар. "отбивка" от основният път сочеше с малка туристическа табела към хижа "Триглав"...веднага в хор всички отсякохме, че като не изкачихме върха, поне хижата да видим....и поехме. Отклонението към хижата не беше голямо - след 800 метра се озовахме на огромна поляна в подножието на връх Триглав, откриваща гледката към самата хижа, порутените "бивши" бунгала и разбира се върха.....ето тук вече почувствахме, че сме в планината. Класическа хижа в планински дух - малка постройка, чист въздух, тишина, спокойствие......и тъкмо приседнали на пейката пред хижата - прааааас - два джипа с две семейства от Севлиево - рожден ден на малкото момиченце от едното семейство. Почерпихме се с по един бонбон за здравето на малкото и поехме отново...хижа Триглав:
И след малко лудницата започна - буквално за две минути притъмня, почерня, затрещя и "кофата се обърна"....порой, ма порой. Обаче - туристическите ми обувки за 60 лв. от Метро марка........, се оказаха сполучлив избор - чорапки сухи, петички и пръстенца също....евала, фирмата е българска.Е г***ти пороя
Много снимки бях гледал на въпросното "Кадемлииско пръскало", много неща бях чувал за него - за най-красивото пръскало в България...и какво ли още не, но едва когато застанах в подножието му, разбрах какво са имали в предвид разказвачите......страхотно място. Природата е невероятна сила...както и времето. Съчетанието на тези две неща са изваяли неописуема красота и величие, което за съжаление не може да се предаде точно, чрез фотографската снимка. Ето някой снимки, но определено си заслужава мястото да се види наживо:Кадемлииското пръскало:
Е тук направих втората за уикенда простотия, дето още ме е яд. Не знам от къде ми дойде на акъла, ама навих компанията да се качим на скалите току до подножието на самата вода, та да ни "попръска" за здраве.....10 минути зверско лазене нагоре из камънаци, аз лично пропадах точно три пъти, обаче си мислих че си заслужаваше. И точно в момента, в който стъпихме горе, заваля пак.....всички изведнъж се усетихме, че по мокрите камъни надолу...малиииии....и юруууш по зъберите надолу. През цялото време гледах компанията пред мен как се свлича по камъните и ме "споменава"...
...хахахахаххахаха, "мноо гадно беше"Нагоре:
Надолу с възгласи "Яворееее, да та ш...т калинките явореее...
"





























Коментар