Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Най-инфарктните моменти в шофирането ви...

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    Най-инфарктните моменти в шофирането ви...

    Дойде ми идеята за тази тема, след като днес видях как една девойка изпреварвайки в насрещното точно пред мен не видя ограничителната мантинела, започваща пред нея и за секунди върна колата...на милиметър....след което спря, излезе от колата си и се подпря трепереща......аз нали съм си кавалер......а да не се отплесвам...Та, нека тук описваме подобни ситуации, от които смятаме че сме се отървали на косъм......без леки или средно-тежки катастрофи....просто инфарктни ситуации..............беше преди около 4 години, прибирах се с един приятел от незнам къде...беше тъмно и валеше дъжд със страхотна буря - зверски вятър......спусках се по симеоновско шосе с доста висока скорост....коли навсякъде около мен......и изведнъж на нисанчето му се отвори предният капак и се стовари със страшна сила на предното стъкло.......не виждах нищо, просто спрях....ни настрани, ни да продължиш.....изкочих за секунди, бутнах го със ответната страшна сила обратно и отбих колата в страни.......един мерцедес летеше зад мен...нямаше време дори да бибитка, просто влезе в насрещното, за да ме изпревари.....не можех да продължа, защото стъклото ми беше на сол.......помня само че висях като идиот половин час там, подпрян на колата пушещ цигара от цигара.....страхотно много се уплаших.......просто имах късмет.....

    #2
    .........

    Коментар


      #3
      Аз имам 2 случая при които съм вадил карта от печелившите:1. Отивахме към Копривщица - аз приятелката ми, най-добрият ми приятел и неговата приятелка... В Пирдоп (май околовръстно се води не знам, но не влизам в града а пътя има 4 ленти) та там, един пилот на камион реши да направи обратен завой от дясна лента, пропускайки факта, че аз пътувам в лявата... Общо взето ме направи на сол, но най - радващото е, че никой от хората пътуващи с мен не беше пострадал, дори приятелят ми който пътуваше на предната седалка даже нямаше и драскотина, въпреки че стъклото (страничното) се строши в главата му... Аз бях най - герой защото имах няколко рани по тялото и тук - там кръв за color. Не знам явно инстинктите си казаха думата, защото мислех само как да удуша човека с камиона, но като слязох видях го и ми мина, човекът трепереше повече от мене...2. На Цариградско сме с хондичката на един приятел, които по принцип е дивак, но този път си караше само с 90-100 (това става в 3.00АM часа)... По едно време се отвори предния капак, които от вятъра така се огъна, че счупи предното стъкло... Добре, че този тип запази спокойствие и намали, след което спря... Не ми се мисли какво щеше да стане ако беше станало през деня...

      Коментар


        #4
        И моите случаи са два, но ще разкажа само за единия, че другия аз си бях за убиване.Това се случи много отдавна, току що бях взел книжка и гордо си бръмча с татковата заз-ка из Меден рудник, Бургас. Отивах до един приятел. На една тясна уличк между блоковете ми се задава завой - за мен -десен, а за Камаз-а насреща, ляв и той го сече зверси, заема цялата моя лента. И до ден днешет се учудвам, че успях да реагирам, все пак, нямах никакъв стаж все още. Завъртях волана и заз-ката, късмет че е висока, прескочи бордюра и се паркира на тротоара. Камионджията също успя да спре, точно когато се изравни по цялата ми дължина с мен и после бавничко се изнесе на около десет сантиметра разстояние от мен. След като се махна камиона си дадох сметка, че той не бе блъсна, но добре че на тротоара нямаше никой, че аз щях да го очистя. Стоях си там петнайсетина минути и си треперех, преди да събера смелост да подкарам пак.
        Shit happens, sometimes...
        Tipo 1.4i.e. '92 - вече смъртно ранено
        Marea 1.8 HLX - червена като аватара

        Коментар


          #5
          И аз се сещам за един инфарктен случай при който не можах да повярвам че не се ударих.Беше миналата зима, сняг нямаше но беше много студено и земята се беше сковала.Най-лошото беше че не бях сам в колата,а с две приателки.Карах си в квартала малко по-бързо от колкото трябваше(някъде с 80)и когато стинах до един даже не беше някакъв остър,а съвсем плавен десен завой, усетих как ми олеква волана а задницата на колата под влияние на центробежната сила почна да отива на ляво. От там се опитах да я изправя с газ и точно когато си помислих ,че съм успял задницата ми този път отиде в дясно.Същото се повтори още един път докато последния камшик не накара колата ми да направи обратен завой и аз по инстинкт натиснах спирачки и слава богу че бяха не чистили до бордюра и колата ми всякаш се закова на едно място. На другия ден минах от там да видя какво точно съм направил и да премеря колко точно съм се въртял.От равносметката и настръхна косата- носил съм се 50метра по улица на която се разминават две коли,отдясно бордюра е 30см.а от ляво има спрели коли. "Егати късмета" си казах, а като се замисля може и да не е така
          Fiat Bravo 1.6 16V

          Коментар


            #6
            Аз като бивш служител на DHL живял 18 месеца на пътя имам доста случаи, но ще споделя само два:1.С моето си Уно, някуде лятото на 1999 - прибирам се от Пловдив към Хасково, заиграл съм Унаяка с около 120 (той на газ толкова можеше - 50к.с.) и точно слизам от пловдивския на хасковския асфалт и се разминавам с ТИР при което се чува ужасен гръм и предното ми стъкло става непрозрачно... 1-2-3 сек да осъзная какво става, после бърз поглед в огледалото и скок на спирачката - карал съм на 100% сляпо поне 10-15 секунди докато спра мислейки си само за това дали стъклото ще се разпадне върху лицето ми. Спрях, със загухнали от гърмежа уши, загасих колата, стъклото каза пуп-пук и се изсипа върху таблото.... После естествено - потреперих, изичистих остатъците от стъклото и с 30-40 се прибрах без предно стъкло2. Зимата на 2001 - аз с чисто ново служебно Пежо 106 ( на 500км) - сняг, излизам от Хасково по посока Димитровград, пътя не е чистен, има коловози, спускам се по нанадолнище, заиграл съм се с ’безсмъртната’ за условията скорост от 100км/ч - и удрям едно парче киша с предна лява гума - волана ми се измъкна от ръцете и се завърта наляво, почвам да въртя надясно, пробвам леко спирачка - няма такава хич, а се движа към мантинелата, малко газ с навит надясно волан, поднясям зверски надясно, задницата на колата не знае къде е. Обратната процедура - няляво, малко газ и помпене не спирачката с напразна надежда, надясно завъртам, пак поднясям... От снега и кишата колата се блъска и подскача - никаква възможност за овладяване - поглеждам - скоростта ми е паднала на около 50км/ч - при последното поднасяне реших да се въртя в средата на пътя за да не ударя мантинела - просто дръпнах ръчната е се помолих на бога... - 180 градуса завъртане с спрях... Цялата тази работа продължи доста - може би 20сек и повече, добре че зад мен нямаше никакви коли - иначе не знам...
            Alfa Romeo 147 1,6 ts, 2002 и то само на бензин...
            Alfa Romeo 159 SW ti, 2,4JTDm, Nero carbonio.
            ..т'ва е Алфа,последното което губиш е надежда...

            Коментар


              #7
              Ситуация 1. Изхода на Плевен в посока Русе. Имам книжка от 2 месеца и съм взел Реното на баща ми "да го пробвам". Возя и двама приятели.Пътят е хубав, двупосочен, с по 2 ленти във всяко платно. Засилил съм се с около 140. Точно на моста преди Гривица обаче имаше някаква неравност. Колата подскочи сигурно на 10 см. Кой ме е пазил отгоре тогава не знам.Ситуация 2. Пътувам от Плевен за Ловеч. В колата са приятелката ми, брат ми, най-добрият ми приятел и друго момиче. Пътят е познат и хубав, карам с около 130. На лекия ляв завой, точно преди разклона за Николаево изведнъж виждам пред себе си каруца, движеща се по средата на платното. В насрещното идва Фолксваген Джета. Добре че човекът с ФВ-то схвана ситуацията и се изнесе плътно вдясно и успяхме да се разминем. Като се сетя какво можеше да стане още се настръхвам.Ситуация 3. Карам по главна улица в Плевен. Скорост 55-60. На една пресечка сив Форд Сиера седи и чака на стоп. Точно когато приближавам, Фордът внезапно тръгва. Вече усещам удара, но по някакъв инстинкт завъртам волана рязко наляво и на шейна влизам в уличката. Кръвта ми е в главата, изскачам и тръгвам към малоумника с Форда. той ми се усмихва и казва: "Извинявай, не те видях!"
              Alfa Romeo 155 1.8 TS 8V - Ex
              Alfa Romeo 166 2.4 JTD - Ex
              Volvo S60 Sport 2.4D

              Коментар


                #8
                В момента се сещам за 1 ситуация.Зима, спускам се от Узана към Габрово. Пътя беше чистен, но се кара върху сняг, а не върху асфалт т.е. полу-заледено, полу-снежно. Можеше и без вериги да се качваш и спускаш. Беше някъде в началото малко след като тръгнахе от Узана. Та спускам се полекичка. Зад мене на по-голямо разстояние един голф. По едно време гледам идва десен завой, поглеждам километража и виждам 40 км/ч, а тази скорост за тези пътни условия беше голяма, не знам как я бях достигнал, уж бавно се движех. Та почнах да намалявам, ама почна и завоя и трябваше да завивам. Спрях да натискам спирачката, щото я съм натиснал, я съм се завъртял директно и само на скорост взимам завоя и въртя волана на дясно. В началото всичко добре. В следващия момент усещам предницата как не може да смогне да завива - завива, ама не достатъчно, просто предните гуми леко се пързалят. Беше ме страх да настъпя леко газта. Пътя си беше широк баш за 2 коли да могат спокойно да се разминат. Вече виждах как се забивам в преспите от ляво на пътя и зада го избегна навих още малко волана на дясно. Задницата тръгна леко да се върти на ляво. Задържах така, задницата продължи да се върти все така бавно, но се върти, а предницата слава богу вече не отиваше на ляво и като цяло колата вече беше на страни (на пряко) в завоя. Разгеле, завоя свърши и дойде правата. Хубаво, ама аз излизам от завоя с вратите напред. Пълен ляв навъртях. Но колата продължи да се върти. Сетих се че съм на скорост и предните гуми действат като спирачка, докато задницата няма кой да я спре да се върти и от уплаха ли кволи и натиснах съединителя (вариянти много, ама аз не знам що този избрах) Е, колата спря да се върти, но се носи настрани по правата. След малко то и скороста още падна, та пуснах съединителя и газ и я изправих. Слава богу че нямаше коли в насрещното. Като погледнах в огледалата онзи голф зад мене който беше преди завоя, сега беше 5 пъти по-далече и тамън излизаше от завоя нормално. Бая съм се пързалял с вратите напред по правата. И да исках нямаше да мога да го направя това с излизането от завоя с вратите напред (а и по принцип не съм привърженик на такива неща)
                Audi 1.8S златен талон

                Коментар


                  #9
                  На път за Русе, вече наближил от посоката от София, Плевен и Търново се прибираме с колеги състуденти 5 човека в колата, ама само аз буден щото това става късно вечерта, а сме тръгнали от 5 сутринта. Те спят, а аз с оня ми ти ВАЗ 21011 (Лада 1200 с купе на жигулка) си поддържам леко под 90 км/ч защото пътя пуст, но за сметка на това - мокро време. Доста след Бяла вече наближаваме Русе и влизаме в зоната с концентрация на ПТП маркирана с едни големи знаци DANGER ZONE и там дори мантинелите понякога не задържат отскочилите при сблъсъка да се метнат на ЖП линията успоредна на нивото на пътя - от наше дясно. Влизам в десен завой с ограничена видимост, а и май и с леко намалена заради дъжда пролетно време, но иззад мантинелата и дърветата от мойта страна видимост - никаква. Завоя дълъг и плавен и изведнъж пред мен зловещо изкача в моето платно силуета на навирил предница натрошен автомобил без задно стъкло и без светлини и аз първоначално смачканите му телекии възприемам като ставаща пред мен катастрофа, в която тоя се е надигнал след челния удар и е останал така върху отсрешния. Скочих на спирачките, щото те на жигула ако не ги набиеш не хващат без хидравлика, но при мен колелетата блокираха и задницата на мокрото пре-зави и отиде в насрещтното платно, а предницата насочена на дясно взе на мерник мантинелата. Последва отпускане на спирачката и рязко ляв за да изправя защото мантинелата вече виждам как ще я лизна с ъгъла на калника, вече съм намалил дастатъчно и не се пъхнам между това пред мен и мантинелата защото онзи натрошения продължава да се движи в посоката си пред мен и странно, но не го застигнах така както очаквах вече да сме на кълбета. Някои от моите спътници по отварят очи и само виждат аз как карам зад него вече направо и въпреки сичко го застигам твърде бързо и започвам изпреварване все още в дъгата на десния завой, и добре, че нямаше никой в насрещтното, защото иначе трябваше да се връщам в нашето платно и отгоре му - поне да е по-малък удара. Та чак в него момент аз осъзнавам какво е било това навирено нещо пред очите ми. Камион вози ръждиво купе от лек автомобил метнато върхо другата купчина скрап. Подейства ми много събуждащо, така както вече си мислех за възглавницата от която ме деляха 15тина минути път. Събудиха се и останалите щото аз ги питах "видяхте ли кво щеше да стане?" и само един беше видял как можех да остана с мойта врата на задницата на камиона. Следващата ми реплика беше - имате късмет, чи съм играл много Collin McRae Rally с коли симулиращи поведение със задно предаване, а и бях натрупал вече 3-4 години или към 20тина хиляди километра с нея кола и в сняг и в пек. Властите щяха да кажат въпреки всичко - несъобразена е била скоростта, ама добре, че не се стигна до там.
                  Брава 1,6 16V; Джанти 16-ки - по договаряне - 4 бр.:
                  http://forum.fiat-bg.org/viewtopic.php?t=88126

                  Коментар


                    #10
                    като прочетох ,част от написаното ,явно никой няма да иска да се вози при мене до морето
                    фиатче Браво 2.0

                    Коментар


                      #11
                      Аз имам много, но ще разкажа само последната. Миналата събота бях на едно погребение. Тръгвайки на там от ж. к. Гоце Делчев по пътя на 73, 76 към едноименният булевард и движейки се със скорост от не повече от 50 км. в час с колата на баща ми - Ауди В4, куатро/тежи 2 тона/ за малко не стана белята. Един ......... с подобие на автомобил "Сеат Ибиса Ти" стой в насрещното и чака за ляв завой, в момента в който го наближих този взе че тръгна! Изпречи се точно пред мен, аз - спирачки, волана на ляво - в насрешното, от там друга кола, аз виждам как ще го ударя човека челно, волана на ляво и обратно в моето платно. Спрях. Обръщам, газ на обратно, след секунди го бях стигнал. Онзи спрял и беше до бракмата си. Излизам бесен от колата 130 кг. тежа и съм висок 188см. Онзи - извинявай и не знам си какво. Щях да го убия. Майка ми ме държи за фанелката/ не че щеше да ме ударжи, ама... / Нямаше как да го шамаря пред уплашените погледи на баба ми и майка ми. Ако бях го ударил във вратите щях да го разцепя сигурно. Или пък ако бях ударил човека от среща, който с нищо не е виновен за това, че има идиоти и простаци на пътя, не ми се мисли просто.
                      Вече нямам италянска машина

                      Коментар


                        #12
                        Аз пък честно нямам такива инфарктни случай досега. От 15 години карам... и винаги всичко е било спокойно.Сигурно съм много примерен :D

                        Коментар

                        Working...
                        X