Харесвате ли работата си ?

[ogi28b]

Работата ми не е кой знае какво, не мога да кажа че изключително много ми харесва, или пък че не ми харесва. Не ходя с изключителното уникално желание само и само да ида на работа, но пък не ходя и с нежелание. Отивам и върша това, което имам да свърша, но го правя по най-добрия начин, който мисля че мога. В общи линии - имам желание за тази работа. Понякога е натоварено, но това не ми пречи. Харесва ми това, че във фирмата изключително точно се спазва действащото трудово законодателство, по отношение на работно време, заплащане, отпуски, командировки и прочее. Извън работно време никога не са ми звъняли за нещо свързано с работата. Може би затова са ми странни хората, чийто телефони звънят през 15 минути и се говори за работа, работа, работа... Работното време за мен си е 8 часа, останалото - не е! Също ми харесва това, че работата ми е близо до дома, отивам бързо, прибирам се още по-бързо. Като цяло - бих сменил тази работа с друга, ако получавам значително по-висока заплата, стига на новото място да се спазват нещата, които вече споменах. Ако не се спазват - ще се замисля сериозно дали да я сменя, дори и срещу много по-висока заплата. Разбира се - срещу достатъчно много по-високо заплащане - ще си сменя работата. Което не се купува с пари - купува се с много пари.

[batproho]

@ele ще го кълна ако ще и да ме застигне същото че и по-лошо (има защо).Ако имах достатъчно кураж щях и да го излежа този, но уви и аз съм като останалите мишки в това псевдо общество .

[donnna]

Да, много!Има една колежка дето ме нерви, ама в последно време съм я игнорирал и си сфиркам... Ама аз съм си виновен, щото аз бях причината тя да работи при мен... Ама както казват старите хора - направи добро за да ти се върне тъпкано...

[z_sutrov]

Работата ми не е кой знае какво, не мога да кажа че изключително много ми харесва, или пък че не ми харесва. Не ходя с изключителното уникално желание само и само да ида на работа, но пък не ходя и с нежелание. Отивам и върша това, което имам да свърша, но го правя по най-добрия начин, който мисля че мога. В общи линии - имам желание за тази работа. Понякога е натоварено, но това не ми пречи. Харесва ми това, че във фирмата изключително точно се спазва действащото трудово законодателство, по отношение на работно време, заплащане, отпуски, командировки и прочее. Извън работно време никога не са ми звъняли за нещо свързано с работата. Може би затова са ми странни хората, чийто телефони звънят през 15 минути и се говори за работа, работа, работа... Работното време за мен си е 8 часа, останалото - не е! Също ми харесва това, че работата ми е близо до дома, отивам бързо, прибирам се още по-бързо. Като цяло - бих сменил тази работа с друга, ако получавам значително по-висока заплата, стига на новото място да се спазват нещата, които вече споменах. Ако не се спазват - ще се замисля сериозно дали да я сменя, дори и срещу много по-висока заплата. Разбира се - срещу достатъчно много по-високо заплащане - ще си сменя работата. Което не се купува с пари - купува се с много пари.

+1

[Immortal]

Бившия ми шеф казваше, като оставахме да работим по 10 часа и повече - "тъй е в частния бизнес"... Казвах му - "ми той бизнеса си е частен за тебе, за мен си е просто работа".А звъненето в извън работно време си беше закон.Или в петък вечерта ти даде да правиш нещо и го иска готово за понеделник сутринта. Затова се и зарекох, че повече няма да работя за никой. Дано да успея да си спазя заканата.

[Yavor]

Аз харесвам и работата си, харесвам и фирмата, харесвам и колегите.Не харесвам само близо 10-те години на това място. Започнах да смръзвам вътрешно, сякаш заспивам - иначе всичко ми е свършено, и то по-добре и бързо от всякога, нищо ново не може д аме притесни и се преборвам с лай...а без усилие. Ама сякаш кръвта ми спира, бавно и сигурно.А жената, детето, алфата и ипотеката не питат какво ми спира - затова ставам, водя дребния на училиеще и цял ден усърдно или не чак толкова се трудя.А парите - е, те кога ли са стигали...

[chaveto]

Преди ми харесваше, напоследък много нерви....... и въобще не се кефя.Това да работиш извънредно е нещо съвсем нормално. Телефона ми звъни по всяко време на денонощието, но вече започнах да не го вдигам.Дразнеща е схемата, че за едни е майка а за други мащеха шефа.Ако не се оправят нещата и имам избор ще си набия камшика.

[Vladim]

Re: Харесвате ли работата си ?

Харесвате ли работата си ? Защо ?Ходи ли ви се на работа ? Защо ходите на работа ?Бихте ли си сменили работата в тая "криза" ?...

Да, защото е забавна, разнообразна и сравнително добре заплатена.Ходи ми се, като изключим моментите, в които просто ме мързи! :D Защо ходя на работа ли? Защото от време на време съм гладен, а пък и окото ми лови желани предмети! Бих си сменил работата, ако се появи по-добре предложение.

[gantcho]

Да, аз си харесвам работата и я работя с удоволствие. А също и допълнителната си работа - превеждам книги. Основната ми работа е добре платена и интересна - работя с хора и постоянно има нови случаи, затова не се скучае през повечето време.Като всяка работа, обаче, има си и лоши черти. Едната лоша черта е, че няма много перспективи за израстване в йерархията - шефовете ми винаги ще са чужденци, които се сменят през 4 години, а аз съм българин. Това пък донякъде се компенсира от доброто им отношение и независимостта от българските институции и простащина. Единственото развитие, което бих могъл да постигна е да се преместя от един отдел в друг, където да върша работа от различно естество. Но това няма да ме издигне като цяло Другата лоша черта е, че шефовете се сменят през 4 години, както казах. Това означава, че ако сега съм доволен, може следващият шеф да е пълен олигофрен, както и има такива моменти. Така че засега не се оплаквам като цяло, защото все пак ми е интересно и успявам да си плащам ипотека и прилично да издържам семейството си. В България повече от това здраве...

[ntodorov]

Преди работата ми харесваше, защото научавах нови неща и имах възможност за развитие. В областта, която работя вече няма накъде да се развивам и се чувствам вече, като "наядена въшка". На 42 години вече нямам нито желание, нито време за друго поприще. Отивам с готовност на работа, но само с готовност. Нещата ми там са само рутинни и вече няма ситуации, които да ме изненадват. Независим съм. Нямам пряк началник или по-точно имам такъв, ама само на книга. Имам и подчинени - само, като се запътят към мен вече знам какво ще ми кажат. Общо взето всичко вече ми стана безлично и безинтересно. Научил съм се да не пренасям тревогите от служебните ангажименти или неуредици у дома. Времето прекарано със семейството ми е най пълноценно за мен, а работата освен пари ми носи вече много безразлична сивота...и може би ранна криза на средната възраст. :D

[snake]

И аз поработвам и допълнително. Втората ми работа е работа-мечта, точно такъв тип работа, с каквато по принцип бих искал да се занимавам: постоянно в движение с колата, срещи с различни хора, работа, от която има видим резултат и от тази гледна точка ме удовлетворява. Но пък ми носи ниски приходи и не бих могъл да се издържам само от нея. Тя е само за подпомагане на семейния бюджет.

[kosta]

Винаги съм си харесвал работата и съм ходел с кеф. Дори сега, когато напускам тази си работа (по ред причини) си я харесвах до последно, барабар с всичките шефове и колеги. Имали сме дразги с колегите, но после сме ги оправяли и това не е било причина да ходя на работа с нежелание. Най- важното за мен в една работна обстановка е да имаш подкрепата на шефовете и да виждаш, че ценят теб и това, което правиш, а точно тези неща получавах на 100% в работа си. Надявам се така да е и на новата работа от другата седмица.

[Yavor]

Преди работата ми харесваше, защото научавах нови неща и имах възможност за развитие. В областта, която работя вече няма накъде да се развивам и се чувствам вече, като "наядена въшка". На 42 години вече нямам нито желание, нито време за друго поприще. Отивам с готовност на работа, но само с готовност. Нещата ми там са само рутинни и вече няма ситуации, които да ме изненадват. Независим съм. Нямам пряк началник или по-точно имам такъв, ама само на книга. Имам и подчинени - само, като се запътят към мен вече знам какво ще ми кажат. Общо взето всичко вече ми стана безлично и безинтересно. Научил съм се да не пренасям тревогите от служебните ангажименти или неуредици у дома. Времето прекарано със семейството ми е най пълноценно за мен, а работата освен пари ми носи вече много безразлична сивота...и може би ранна криза на средната възраст. :D

С тебе сме товно в една и съща ситуация.Само дето на мен ми е още по-рано за криза на средната възраст

[Mupo]

Re: Харесвате ли работата си ?

Харесвате ли работата си ? Защо ?Ходи ли ви се на работа ? Защо ходите на работа ?Бихте ли си сменили работата в тая "криза" ?При вас как е ?

1 - не2 - не3- за пари4- да, веднага стига да има добро предложениеЗащо, защото не мога да издържам да не правя нищо. Общо взето нещата са така, или се счупвам от работа (тогава ми носи удоволствие, защото минава "време"), или бездействам през целият работен ден (което ме съсипва). Иначе имаше едно проучване, помня само основните неща:В САЩ средното време прекарано на едно и също работно място е 3г. След което се сменя работата. В Европа средно е 5г. Лично за себе си - не мисля да ги правя дори 4.

[bubachko]

Вече не. Нито работата си в момента, нито професията като професия. Да поясня - става дума за полиграфията и рекламата. Учил съм го 5 години, от 10+ години с минимални отклонения го работя и смея да твърдя, че съм добър специалист в моята област с доста познания в областа, но в последните години, особено откакто дойдох във Варна направо съм се отвратил от този отрасъл, особено под натиска на тая измислена "кризата"... Много печатници се нароиха, всеки апартамент в който има компютър с корел и фотошоп стана рекламна агенция. Нагледах се на наглост и двуличие, на откачени началници, безкрупулни руси пачи-кариеристки и понякога тотално невежество подпомагано от "тоя и оня". Просто ми се повръща от това, заради което преди години не спях и с удоволствие работех, понякога просто за едното удоволствие...Най-много ме е яд, че похарчих последните 15 години от живота си за това, въпреки че през повечето от тях паралелно имах друго хоби, което в момента е доста по-доходоносно и престижно. От няколко месеца обаче много активно се боря да направя това си занимание основна професия, обаче всяко ново начало (като работа) е трудно. Но... ако не ме наеме някой - ще си направя сам работа, вече знам и как