Имам доста неща за споделяне, някои са за "Истории", други за "Консултации" и затова пускам темата в "Общи приказки"
. Ето за какво става дума. С малкия син (някои от вас са го виждали на срещата в "Копринка") ходихме в Русе на състезание. Той е каратека от "Торнадо" Пазарджик. Макар че е 12 годишен, за втори път го пускат да се състезава при 14-годишните и отново спечели сребърен медал, което е голям успех. Макар че е доста висок и тежък, той си е почти бебешок и изглеждаше малко притеснен в компанията на вече брадясали и пъпчасали младежи, които не го приеха насериозно. Но на татамито след мачовете с него някои бая сълзи пророниха.Толкова за състезанието. След това навестихме моя роден град Силистра. Оказа се, че на 20 км. преди Силистра има отклонение. Доста се полутахме в тъмното и в мъгла из разни напълно непознати за мен села, някои от които предимно турски. Добре че има отзивчиви хора, които да те упътят, такива екстри като табели просто няма.На връщане на следващия ден реших да не минавам по познатия маршрут Силистра-Русе-Бяла-В.Търново-Габрово-Шипка-...-Пазарджик, а се забих през Исперих-Разград-Попово-В.Търново и т.н. Никакви табели или поне такива, които да те ориентират за най-близкото населено място, просто нямам думи. За сметка на това спокойни, чак пусти пътища и страхотна природа, истинска златна есен през най-хубавия октомври... Почти навсякъде съм спирал да питам някой накъде да продължим, абе шантава работа. Имах чувството, че навсякъде имаше дежурни, чиято задача е да ме объркат
, много неориентиран народ живее по тази земя.На 2 пъти ме спираха за превишена скорост. Спасиха ме "златния талон", това че не нахалствам, не се заяждам с тях и си признавам вината (без чак да преигравам), това че пътувам с дете и ... фиата. Единия от катаджиите каза на колегата си: "Много бягат тия фиатки, не можеш да ги удържиш !" :D Това вероятно си беше някакъв милиционерски хумор, но все едно, бяха добронамерени.На Шипка решихме да се качим до паметника. Не съжалявам за 890-те стъпала, които изкачихме. Ако има места, които излъчват величие, това е едно от тях !След това обаче неприятна изненада. Под колата зелено гьолче. Отварям капака, в разширителния съд няма никой. А нямаше никаква индикация за прегряване, стрелката едва-едва мина средата. Оказа се, че капачката е пукната. Долях чешмяна вода, овързах капачката с някакви парцали, а по пътя си купих нова и се прибрахме успешно. За 2 дни изминахме около 1000 км. и не съжалявам за нито километър от тях. И да не забравя - разход 6,9 л. /100 км..


Коментар