Първата кола на която се качих беше Москвич 12-ка от белите - голямата любов на баща ми. Късаше му се сърцето, когато циганите го откараха на боксир. След това се качих на Опел Кадетт 2(3) врати. Мога да кажа с чиста съвест, че возеше много комфортно, дори и за днешните стандарти. Преди година и половина, какво стана, че приятел така ме зариби с тея италиянките ... еййй те са като жените - пиявици, не пускат, така съм ги обикнал. Първо се влюбих в Дедра, като гравитирах и към 155, но изпадна Бравата и въобще не съжалявам :D
"What shall it profit a man, if he should gain the whole world and lose his own soul"
Кара любимата червена Brava 1,4 12V
Първата ми кола (всъщност по документи се водеше на нашите, ама само по документи) си беше един руски ФИАТ - ВАЗ 21011 - 1977 год. Карах го от 1990 до 2000.След това първата ми лична кола, която си купих сам беше един Ситроен ВХ 14 - страхотна кола, разделих се с нея само защото един познат ми предложи Темпрата много изгодно, а точно точгава Ситроена беше развален и му бях ядосан . А и си беше на преклонна възраст - 1983. Но пък имаше страхотна возия и изглеждаше поне 10 год. по-млад (нов) Ей ся ще ви пльокна една снимка.А Темпрата карам от година и половина (долу горе от както съм регистриран във форума).P.S. Оня ден циганите откараха на буксир и моята Маруся (жигулката). Досега стоеше на село в гаража с надеждата че някой ден ще я стегна... Скъса ми се сърцето...
Ето ги мойте возила придружени от мен... За съжаление нямам снимки, където да не присъствам-много съм досаден! На черно-бялата с буйната грива съм на 17, а другата е от времето на цветната фотография, преди 3 години. Къде съм си загубил косата през този период... идея си нямам! И не ме съдете за облеклото, тамън съм измил кадета Много съм доволен от опела... за 8 години каране по окачването съм сменил само задни амортесьори! Вярно, че сега хлопа и тропа целия, но се движи без грижи! Разбира се, като всички опели не му е останала здрава ламарина... Двигателя също излезе много дуракоустойчив! Като изключим смяна на гарнитура на главата, никакви други грижи (сериозни)!
не съм имал много лични коли:1. лада 2104 станах монтьор с нея, ама тя горката беше на над 450 000 км/имаме я от чистак нова/ и не й беше правен основен ремонт, иначе е доста здрава кола 2.фиат уно 60с 88 год.-единствената засега лична моя кола- много зле се минах с тази кола, веднъж ме остави на пътя/блокира лагер на динамото/, 1 път тъкмо бях излязал от варна на път за софия и изпусна спирачната помпа и та се наложи да пътувам 8 часа до сф, 1 път преди един завой пак изчезна спирачката заради спукана тръбичка на задно колело, ауспуха ми падна на цариградско :D и накрая брат ми се погрижи да я отресе в един бурдюр и после отиде на морга 3.сега карам на баща ми кромата 91 годинка и съм доволен, обаче следващата лична съвсем наближава да стане реалност и този път няма да е фиат
Lancia Lybra'99 2.4 JTD - 135hp
Fiat Bravo'97 1,6 16v
Fiat Tempra'91 1,6 mono
Здравейте, колеги. Да си кажа и аз моето скромо автомобилно минало . Още от самото начало съм фен на Фиат и сигурно такъв ще си остана - може би защото съм болен от болестта ФИАТ Но както и да е! Започнах като почти всеки новобранец с Жигули 2101-червено Колата беше отлична, но аз не мога да трая. Покарах я една седмица и я продадох :D и след 2 дена си взех Фиат Регата 100с. Голяма радост от началото като се има предвид че бях на 18 години Тя си беше с всички играчки за модела. Покарах я 1 година и се наложи да я продам Финасов проблем, но аз не се отказвам лесно и на следващия ден си купих застава гт55 двувратка на реални 102 000км от един съсед. Направо си беше сядане от кон на кокошка Побутнах я тук там, нещица които и сам можех да си направя сложих и фланци на всички колелета по 20мм, избелих километража, монтирах оборотомер, сложих алуминиеви педали, алуминиеви топка за скоростния лост и ръкохватка за ръчната спирачка.Всичко си беше правено от мен, също така и голям накрайник на ауспуха и алуминиева табелка ZPOWER . Сега като ги пиша тези неща ми става смешно. Карах я 7 месеца и я продадох. От 3 години живея в Англия. Тук започнах с Фиат Уно 1.0 fire, 92 година. Много бях доволен. За 10 месеца експлоатация и 20000 км нищо не бях пипвал ,смених я с Мazda 323, 90 година. Добра кола, но след месец каране я смених с Рено 19 дизел, 94 год. Карах го един месец и го продадох - не е мой тип кола :D. Взех си Фиат Пунто 1.1, 95год. След 5 месеца и 10000 км смених гарнитура на главата и веднага след това я продадох и си взех сегашното ми Пунто. След 6 месеца го завещах на приятелката ми, а аз се качих един клас по- нагоре и минах на BRAVA 1.6 SX.Минал съм 8000 км от как я имам и грижи не съм имал до сега . Следващата може да е Стило, но догодина :P
Първо Москвича на бащата, но той никога не е бил мой, бащата още си го кара. После кадет капка 1.3 карб с возия на лагерница, окачване на камаз и невероятен вървеж. А, щях да забравя само като се подадат облаци на хоризонта и той почваше да гние... Ама иначе си ме кефеше.
Антверп, Аалст, Люцерн, Слован, Олимпия, Беверен, Публикум, Тампере, БАТЕ (Борисов), ЖИЛИНА и Дебрецен ... следва продължение...
карах курса на панда.., после търкалях фиестичка.. до есента на 2003.., след това карах мазда 121, която никак не е лоша.., ама най- си обичкам сегашното возилце... ... карала съм... и на тати пежото... и на бати берлингото.., ма най- си е куул у пунтото!
Коментар