Абе хубаво е в такива моменти да не си сам, и на мен са се случвалитакива идиотски преживявания. 1995 март се събираме набора от казармата по-случай 1 година от уволнението в Долно Камарци.Към 0:30 си тръгвам с още 4-ма човека (по един от София, Плевен и Реселец)Стигаме София и тоя от Плевен дето беше, вика, абе дай да ти дам някой лев да мезакараш, къде ще хващам влак и аз викам, давай. Тръгваме и както времето беше перфектно изведнъжпочва да вали сняг, ама на огромни снежинки и яка мъгла. Бях с едно Типо тогава и газ....130-140 при положение, че не се вижда абсолютно нищо, пък и имах книжка от 2 години само.Това как да е, отиваме вече към това село Реселец и айде в една локва, като се намокри делкото,подсушавай... Продължаваме, газ... айде в една дупка, гумата здрава, ама джантата се изкривила и изпуснала въздуха. Отварям багажника - няма ключ за болтовете. Междуселски път в 3 през нощта, няма кьорав човек а и кой ти спира. Спря едно москве и тръгваме към него, оня като се заключи вътре, не излиза.Викаме му, дай ключ, оня газ и отпраши. Накрая сложихме резервната гума на пътя та най-накрая някакъвспря ще не ще. Хубаво де, ама няма крик, както и да е, трима вдигат колата, аз слагам гумата, оправихме се.Закарах ги хората и се връщам с този от София и след тунелите на Ботевград задръстване. Магистралата се заледила, разни тирове препречили пътя, едвам минахме с много зор (пича слиза да ме бута на няколко местаи се качваше в движение) А аз всъщност бързам, защото в 8 сутринта пък трябваше да карам приятелкойто влизаше в казармата до Пловдив. Е, накрая всичко свърши благополучно, ама е важно да има кой дати помогне в разни такива случаи.
Коментар