Кризата на средната възраст.

[ntodorov]

Колега Тодоров, като ти чета постовете се сещам за песента " Момчето, което говори с морето".

Да. Много точно...И може би всичките ми поустове ще бъдат нищожни след тази песен. Текстът е на нашия съгражданин Недялко Йорданов и когато го е писал е бил на моите години. Явно "повредата" не е само в моя телевизор. :P https://www.youtube.com/watch?v=IGNmoCBimrUПС: Много колеги са останали с презумпцията, че съжалявам за нещо пропуснато от миналото. Писал съм. Тъжа единствено за младините си, моите и тези на близките, приятелите, родителите ни. За нищо друго не съжалявам. Отчитам и факта, че усещането да съм вечно млад, ентусиазиран, амбициран и духовит ВЕЧЕ е крехко.