Няма спор че чашите се променят от миялната... И по малко се чупят пък, щото не се мият на ръка. Дуралексовите наистина нямат тези проблеми, но пък не е кеф във тях да се пие ракия 
Нашите чаши с времето хващат едно като ’облачност’ малко под ръба, широко около 2см - като ореол... НЕ е натруване на варовик - не може да се почисти, сякаш самата структура на стъклото се променя и то вътрешно потъмнява. Ама това се вижда само срещу светлина, а като налееш питие в чашата - грам не личи. Ние така и нямаме ’специални’ чаши у нас - независимо какви са и колко са скъпи, си ги ползваме всеки ден. Като се амортизират - те в това време и намаляват като бройка, просто ги заменяме.Единствените чаши, от които имаме не-извадени са моите халби - само 2 са извадени за ползване, но защото заемат много място в шкафа.И друго - да, чашите от тънко стъкло стават екстра трошливи от миялната, затова и не се задържат дълго у нас
Нашите чаши с времето хващат едно като ’облачност’ малко под ръба, широко около 2см - като ореол... НЕ е натруване на варовик - не може да се почисти, сякаш самата структура на стъклото се променя и то вътрешно потъмнява. Ама това се вижда само срещу светлина, а като налееш питие в чашата - грам не личи. Ние така и нямаме ’специални’ чаши у нас - независимо какви са и колко са скъпи, си ги ползваме всеки ден. Като се амортизират - те в това време и намаляват като бройка, просто ги заменяме.Единствените чаши, от които имаме не-извадени са моите халби - само 2 са извадени за ползване, но защото заемат много място в шкафа.И друго - да, чашите от тънко стъкло стават екстра трошливи от миялната, затова и не се задържат дълго у нас
Коментар