Колеги, намерих 2 историйки по форумите които са писани от един човек , който ... оставям сами да си правите изводи какъв е... 
1.Значи петък вечер е. Имам избора да седя пред телевизора, да ходя по клубовете или да ходя да проверя докъде е стигнала младежта със тунингованите си чудеса и на кви пари играят. Решавам последното. Отварям гаражите и гледам замислено- кво да взема? Решавам като ще е гарга да е рошава, мятам се във вайпъра, завъртам ключа на "включено", чакам маслената помпа да качи малко масло, бензиновата да напомпа гориво и решително давам контакт. Нищо. Има ток за аксесоарите, но няма за стартера. Така е. Търся кабели и подавам ток от една от другите коли. Мм даа. Трябва по-често да го разхождам. Поглеждам мотек-а - всичко е в час и нищо не е забравил- добре че си има собствено захранване. Да не говориме, че последния ми бек ъп е по-стар и от мене и ако трябва наново... лошо. Ма.. късмет. Излизам лекичко и се обаждам на един приятел, който ми свежда че тази вечер "нелегалните" ще са на една отдавна опустяла военна база със 1 миля писта във добро състояние. Знам я къде е, но имам други неща преди това да проверя. На един от светофарите надувам буста на 12 паунда (0.8 бара) и тръгвам на 1ва без газ, слагам лежерно на 2ра и настъпвам лееееекичко, като гледам зорко мотек-а - няма детонации. Добре. Спирам на следващия и надувам до 16 паунда (1 бар или нещо такова). Пак тръгвам бабешката (щото иначе става рачешката) и настъпвам плахо 2ра. Двете турбини въздъхват леко... пак няма детонации. явно бензина ми поне не е изветрял. Пък и е студено. Все ще се оправя. Решавам че вече мога сега да отида да се изложа.След 1 час съм на базата, а там лудница. Точно ,като в "бързи и яростни". Че повечето са бавни- знам. Остава въпроса колко са яростни. Има поне 50-60 коли.... неони, крилца, телевизори... пилят се гуми наляво и надясно. Занимава се младежта. оставям си колата по-встрани и отивам на пистата да видя ко стаа и как върви залагането. повечето са със разни турбинирани и азотирани хондички, има няколко американски чудовища, 2-3 ауди с4, 1 рс6, няколко амг-та и едно порше. Дърпат се на по $25, $50, мисля че видях и 2-3 $100 да разменят притежатели. Времена- всякакви- повечето са около 12те. Имаше няколко старта във 11те и една супра и един скайлайн, които са се карали и преди и тоя път пак си мериха инструментите- скайлайна даде 10.8 (и дръпна супрата на старта), но тя после го догони за 10.6 (преносимите хронометри са станали доста точни явно)... изобщо- интересно. А да, забравих- мадамите. Не знам що, но ми се струва че със всяко мероприятие стават все по-малки и по-малки.. така във тъмното не се вижда добре, ма давам им средна възраст 15... ма кво- част от пейзажа са...... по едно време гледам (по-скоро чувам) как иде нещо дето понятия като изходяща генерация са му много чужди. Звучи ми познато. Отивам и аз (как- нали е сеир) разбутвам тълпата и гледам любопитно. А то не е кат’ да няма ко да се гледа. Додж чарджър, ма не къв да е, а много много правен. Виждам суперчарджър (как няя го видя- стърчи 2 педи над предния капак), пълно тубирано купе, една седалка и нищо друго вътре, 4 ръчни скорости, 17 инчови сликове отзад (2 педя има между задните гуми- точно колкото за "дана" прасето), опашка на колелца да се подпира да не се обърне при старта... във багажника 2 бутилки... на блока отстрани пише 442, само дето не на мене тия щото това е донован блок а те са от 500 кубика нагоре общо взето... меря го така наиузст и решавам че е около 1500-1600 коня, тежи към 1500 кила и със тия сликове сигурно и ги слага на асфалта. Ниски 9. може високи 8. И гледа нагло. Ша гледа я. Тука няма кои да му се опъне. Ма кво- не съм комплексиран- шоу да има. Отивам и му припомням- "аз съм един от онези... дето преди време.. това онова".. (знаеме се от преди)... той вика- Ах. Да. Време беше. На колко искаш да се пуснеме? (лесно му е на него- аз да му мисля как ша го гоня на 400те метра)... после ми хрумва- "не ми харесват тука 400те метра.. неравно е" (глупости- мноо си хубаво ма аз може да съм по-бавен ма не съм по-глупав). Той вика- "Добре де, тогава кво?", викам му - "Хайде да ходиме тука една магистрала... и до 320"... поглеждам го изпитателно- "Ти нали може да вдигнеш 300"? Ония се ухилва- "Нямаш проблеми"... (бе имам, ма той не знае).Палиме и тръгваме. До там са 10 минути.. пускаме съгледвач напред- вика няма полиция- идвайте. По пътя натам той няколко пъти ми показва как се набира - страшно е... от 120 пали гуми и върви 200 метра настрани докато зацепи.. аз карам тихо и се чудя ко да му предложа за пари. Накрая решавам че $500 е добре и звъня по гсм-а да му кажа. Той не вдига. Как ша вдигне като не го чува сигурно. То аз не си чувам мисълта а съм на 100 метра след него... убау де...Отбиваме край пътя и се разбираме. Гледам назад- повлекли сме детската градина- поне 15тина автомобила. Трябва бързо да действаме преди някои сърцат гражданин да ни е обадил... решаваме да се дръпнеме 3 пъти - от 60 (края на първа и за двама ни), до 300 или докато има смисъл. Проверявам си налягането на азота- имам за 3 старта достатъчно.Излизаме на магистралата пак- няма никои.. строяваме се един до друг през една лента, слагаме първа... стартера излиза пред нас 15-20 метра във средната и почва да мига със аварийките- 1,2,3,4.... преди да светне 5тя път аз вече съм натиснал и тряснал 2ра а бууста сочи 1 бар, разбира се веднага почвам да се пързалям, но гледам че и онзи си има подобни проблеми и се мята наляво надясно и за момент влиза във банкета и едвам спасява кожата... аз междувременно си имам свой проблеми а имено средната мантинела, която ме зове... Избягвам я някак си и едвам овладявам колата. Отказваме се и решаваме да опитаме пак. Спираме, въртиме малко гуми на място да затоплиме и пак се строяваме. 1,2,3,4, тоз път съм на 2ра и леко тръгвам... онзи също е по-внимателен и го виждам как нахранва педала на газта... слагам 3та на около 150 и настъпвам докрай. Доджа до мене го гледам как настъпва и той до край- ако не друго се чува тътена примесен със воя на суперчаджъра. От друга страна мойте т88h турбини са направо безшумни на този фон, което не значи че не духат здраво, но проблема е че чарджъра започва леко да ми показва стоповете си... пръсвам леко азота на края на 3та, но не го усещам - явно още се пързалям- поне се пързалям направо. Слагам 4та и натискам докрай газта като едновремено пръскам 200 коня азот. около 240 колата накрая се залепва за асфалта и пускам прогресията на азота, която плавно вдига от 200 до 400 коня. Минава ми през акъла ,че сега съм около 1400 коня на задните гуми и понеже имам по-добра аеродинамика е редно да почна да го настигам (онзи е един градски транспорт пред мене)... бавно скъсявам дистанцията, бавно и мъчително.. и по едно време му виждам аварийките - вече? Поглеждам километража - 320. Ясно. Загубих. Намаляваме, намираме първия надлез и обръщаме посоката... съгледвача докладва че напред е чисто.. изчакваме стартера със един корвет, който по телефона пелтечи от възбуда- "Ма аз, като дадох старта, натиснах докрай а вие ме подминахте, като че съм спрял". Ммдааа.Спирам за момент, закачам лаптопа и казвам на мотек-а на 2 да държи 0.8 бара, на 3 да качи 1 бар, на 4 и 5 да е 1.3, на 3 да пръска 100 коня, на 4 и 5та да пръска 400 директно. Той също гледам рови нещо под капака (при него няма мотек, мисля че дори няма нищо щото е карбураторен, но не питам- не ме интересува всъщност).Нареждаме се пак на магистралата и тръгваме. Тоз път 2ра ми е малко по-бавна, той дръпва 2 коли напред, но слагам на 3та и от там нататъка се развива както очаквах- до края на 4та го изравнявам и на 5та на около 320 му взимам един капак. 1:1Третия път спираме и двамата и той така рови под капака че само маратонките му се виждат- чак жал ми стана. Гледам го, че и е леко уплашен. От скороста или от внезапната съпротива- не знам. Аз за всеки случай задавам на мотека 500 коня на 5та... прехвърлям параметрите във главата си- сигурно съм към 1500 коня. Поглеждам брояча за детонации и виждам, че има, но са малко. Трябва да внимавам обаче ,защото виждам също че входящата температура на въдуха също се е качила...Пускаме се 3тия път- аз пак почвам от 2ра, но той ми взима един автобус (икарус) и го усещам ,че е чувствително по-бърз. Явно е разбрал че след 240 няма шанс и затова каквото е пипал е било да вземе максимално аванс и да не мога да го догоня.. лошо... слагам 3та и там .. продължава да дърпа.. но усещам как започвам да го спирам и като слагам на 4та престава да пълзи напред. Проблема е ,че 20тина метра напред. Обхващта ме моментна паника и след това си дадох сметка ,че съм надул ръчно буста до 1.2 бара и съм ритнал мотека през терминала във режим "пълен цикъл на азота" - демек около 600 коня. Догоних го на около 340 където на практика около 300 той се беше ударил във стената наречена "american muscle car". Когато го настигах си помислих, че пак ще запали аварийките и пак ще загубя, но не ги запали и го подминах съвсем убедително.Спираме след това. излизаме.. той излиза де.. аз не мога щото колената ми са, като гумени и целия треперя. Не ми е за $500- губил съм и печелил по доста повече, но тръпката... неописуемо. Той се хили, като тиква, аз подскачам наоколо и гледам да не падна някъде. Викам му- ,,Беше 20 метра напред- що не прключи
1.Значи петък вечер е. Имам избора да седя пред телевизора, да ходя по клубовете или да ходя да проверя докъде е стигнала младежта със тунингованите си чудеса и на кви пари играят. Решавам последното. Отварям гаражите и гледам замислено- кво да взема? Решавам като ще е гарга да е рошава, мятам се във вайпъра, завъртам ключа на "включено", чакам маслената помпа да качи малко масло, бензиновата да напомпа гориво и решително давам контакт. Нищо. Има ток за аксесоарите, но няма за стартера. Така е. Търся кабели и подавам ток от една от другите коли. Мм даа. Трябва по-често да го разхождам. Поглеждам мотек-а - всичко е в час и нищо не е забравил- добре че си има собствено захранване. Да не говориме, че последния ми бек ъп е по-стар и от мене и ако трябва наново... лошо. Ма.. късмет. Излизам лекичко и се обаждам на един приятел, който ми свежда че тази вечер "нелегалните" ще са на една отдавна опустяла военна база със 1 миля писта във добро състояние. Знам я къде е, но имам други неща преди това да проверя. На един от светофарите надувам буста на 12 паунда (0.8 бара) и тръгвам на 1ва без газ, слагам лежерно на 2ра и настъпвам лееееекичко, като гледам зорко мотек-а - няма детонации. Добре. Спирам на следващия и надувам до 16 паунда (1 бар или нещо такова). Пак тръгвам бабешката (щото иначе става рачешката) и настъпвам плахо 2ра. Двете турбини въздъхват леко... пак няма детонации. явно бензина ми поне не е изветрял. Пък и е студено. Все ще се оправя. Решавам че вече мога сега да отида да се изложа.След 1 час съм на базата, а там лудница. Точно ,като в "бързи и яростни". Че повечето са бавни- знам. Остава въпроса колко са яростни. Има поне 50-60 коли.... неони, крилца, телевизори... пилят се гуми наляво и надясно. Занимава се младежта. оставям си колата по-встрани и отивам на пистата да видя ко стаа и как върви залагането. повечето са със разни турбинирани и азотирани хондички, има няколко американски чудовища, 2-3 ауди с4, 1 рс6, няколко амг-та и едно порше. Дърпат се на по $25, $50, мисля че видях и 2-3 $100 да разменят притежатели. Времена- всякакви- повечето са около 12те. Имаше няколко старта във 11те и една супра и един скайлайн, които са се карали и преди и тоя път пак си мериха инструментите- скайлайна даде 10.8 (и дръпна супрата на старта), но тя после го догони за 10.6 (преносимите хронометри са станали доста точни явно)... изобщо- интересно. А да, забравих- мадамите. Не знам що, но ми се струва че със всяко мероприятие стават все по-малки и по-малки.. така във тъмното не се вижда добре, ма давам им средна възраст 15... ма кво- част от пейзажа са...... по едно време гледам (по-скоро чувам) как иде нещо дето понятия като изходяща генерация са му много чужди. Звучи ми познато. Отивам и аз (как- нали е сеир) разбутвам тълпата и гледам любопитно. А то не е кат’ да няма ко да се гледа. Додж чарджър, ма не къв да е, а много много правен. Виждам суперчарджър (как няя го видя- стърчи 2 педи над предния капак), пълно тубирано купе, една седалка и нищо друго вътре, 4 ръчни скорости, 17 инчови сликове отзад (2 педя има между задните гуми- точно колкото за "дана" прасето), опашка на колелца да се подпира да не се обърне при старта... във багажника 2 бутилки... на блока отстрани пише 442, само дето не на мене тия щото това е донован блок а те са от 500 кубика нагоре общо взето... меря го така наиузст и решавам че е около 1500-1600 коня, тежи към 1500 кила и със тия сликове сигурно и ги слага на асфалта. Ниски 9. може високи 8. И гледа нагло. Ша гледа я. Тука няма кои да му се опъне. Ма кво- не съм комплексиран- шоу да има. Отивам и му припомням- "аз съм един от онези... дето преди време.. това онова".. (знаеме се от преди)... той вика- Ах. Да. Време беше. На колко искаш да се пуснеме? (лесно му е на него- аз да му мисля как ша го гоня на 400те метра)... после ми хрумва- "не ми харесват тука 400те метра.. неравно е" (глупости- мноо си хубаво ма аз може да съм по-бавен ма не съм по-глупав). Той вика- "Добре де, тогава кво?", викам му - "Хайде да ходиме тука една магистрала... и до 320"... поглеждам го изпитателно- "Ти нали може да вдигнеш 300"? Ония се ухилва- "Нямаш проблеми"... (бе имам, ма той не знае).Палиме и тръгваме. До там са 10 минути.. пускаме съгледвач напред- вика няма полиция- идвайте. По пътя натам той няколко пъти ми показва как се набира - страшно е... от 120 пали гуми и върви 200 метра настрани докато зацепи.. аз карам тихо и се чудя ко да му предложа за пари. Накрая решавам че $500 е добре и звъня по гсм-а да му кажа. Той не вдига. Как ша вдигне като не го чува сигурно. То аз не си чувам мисълта а съм на 100 метра след него... убау де...Отбиваме край пътя и се разбираме. Гледам назад- повлекли сме детската градина- поне 15тина автомобила. Трябва бързо да действаме преди някои сърцат гражданин да ни е обадил... решаваме да се дръпнеме 3 пъти - от 60 (края на първа и за двама ни), до 300 или докато има смисъл. Проверявам си налягането на азота- имам за 3 старта достатъчно.Излизаме на магистралата пак- няма никои.. строяваме се един до друг през една лента, слагаме първа... стартера излиза пред нас 15-20 метра във средната и почва да мига със аварийките- 1,2,3,4.... преди да светне 5тя път аз вече съм натиснал и тряснал 2ра а бууста сочи 1 бар, разбира се веднага почвам да се пързалям, но гледам че и онзи си има подобни проблеми и се мята наляво надясно и за момент влиза във банкета и едвам спасява кожата... аз междувременно си имам свой проблеми а имено средната мантинела, която ме зове... Избягвам я някак си и едвам овладявам колата. Отказваме се и решаваме да опитаме пак. Спираме, въртиме малко гуми на място да затоплиме и пак се строяваме. 1,2,3,4, тоз път съм на 2ра и леко тръгвам... онзи също е по-внимателен и го виждам как нахранва педала на газта... слагам 3та на около 150 и настъпвам докрай. Доджа до мене го гледам как настъпва и той до край- ако не друго се чува тътена примесен със воя на суперчаджъра. От друга страна мойте т88h турбини са направо безшумни на този фон, което не значи че не духат здраво, но проблема е че чарджъра започва леко да ми показва стоповете си... пръсвам леко азота на края на 3та, но не го усещам - явно още се пързалям- поне се пързалям направо. Слагам 4та и натискам докрай газта като едновремено пръскам 200 коня азот. около 240 колата накрая се залепва за асфалта и пускам прогресията на азота, която плавно вдига от 200 до 400 коня. Минава ми през акъла ,че сега съм около 1400 коня на задните гуми и понеже имам по-добра аеродинамика е редно да почна да го настигам (онзи е един градски транспорт пред мене)... бавно скъсявам дистанцията, бавно и мъчително.. и по едно време му виждам аварийките - вече? Поглеждам километража - 320. Ясно. Загубих. Намаляваме, намираме първия надлез и обръщаме посоката... съгледвача докладва че напред е чисто.. изчакваме стартера със един корвет, който по телефона пелтечи от възбуда- "Ма аз, като дадох старта, натиснах докрай а вие ме подминахте, като че съм спрял". Ммдааа.Спирам за момент, закачам лаптопа и казвам на мотек-а на 2 да държи 0.8 бара, на 3 да качи 1 бар, на 4 и 5 да е 1.3, на 3 да пръска 100 коня, на 4 и 5та да пръска 400 директно. Той също гледам рови нещо под капака (при него няма мотек, мисля че дори няма нищо щото е карбураторен, но не питам- не ме интересува всъщност).Нареждаме се пак на магистралата и тръгваме. Тоз път 2ра ми е малко по-бавна, той дръпва 2 коли напред, но слагам на 3та и от там нататъка се развива както очаквах- до края на 4та го изравнявам и на 5та на около 320 му взимам един капак. 1:1Третия път спираме и двамата и той така рови под капака че само маратонките му се виждат- чак жал ми стана. Гледам го, че и е леко уплашен. От скороста или от внезапната съпротива- не знам. Аз за всеки случай задавам на мотека 500 коня на 5та... прехвърлям параметрите във главата си- сигурно съм към 1500 коня. Поглеждам брояча за детонации и виждам, че има, но са малко. Трябва да внимавам обаче ,защото виждам също че входящата температура на въдуха също се е качила...Пускаме се 3тия път- аз пак почвам от 2ра, но той ми взима един автобус (икарус) и го усещам ,че е чувствително по-бърз. Явно е разбрал че след 240 няма шанс и затова каквото е пипал е било да вземе максимално аванс и да не мога да го догоня.. лошо... слагам 3та и там .. продължава да дърпа.. но усещам как започвам да го спирам и като слагам на 4та престава да пълзи напред. Проблема е ,че 20тина метра напред. Обхващта ме моментна паника и след това си дадох сметка ,че съм надул ръчно буста до 1.2 бара и съм ритнал мотека през терминала във режим "пълен цикъл на азота" - демек около 600 коня. Догоних го на около 340 където на практика около 300 той се беше ударил във стената наречена "american muscle car". Когато го настигах си помислих, че пак ще запали аварийките и пак ще загубя, но не ги запали и го подминах съвсем убедително.Спираме след това. излизаме.. той излиза де.. аз не мога щото колената ми са, като гумени и целия треперя. Не ми е за $500- губил съм и печелил по доста повече, но тръпката... неописуемо. Той се хили, като тиква, аз подскачам наоколо и гледам да не падна някъде. Викам му- ,,Беше 20 метра напред- що не прключи
Коментар