В петък/ден на майстора/ :D -13.08 по обед работата поутихна и така както си седях пред компа в един момент реших,че уикенда ще отскочим на една екскурзия до Родопите.Отворих Гугле мапс и започнах да разглеждам различни дестинации....Провокиран от една тема в Ланча форума,а и от това че никога не бях слизал толкова "надолу" реших да се насочим към Смилян.Звъннах на едно приятелско семейство и те с радост приеха идеята ми.От там се заех с подсигуряването на преспиването.Завъртях няколко телефона,но в крайна сметка се спрях на ето това приказно место:http://www.orpheus.imotbg.biz/За наш късмет се оказа че има 2 свободни стаи за събота с/у неделя.Без да се колебая и миг ги резервирах.С нетърпение започнахме да очакваме другият ден/събота/ за да тръгнем....В събота отметнахме няколко задачки до предиобед и около 12ч се накачурихме на Капата и потеглихме.Предварително си бях "начертал" маршрута от къде да минем за да могат нашите приятели да видят максимално от красивата природа на Родопите.Хванах си царският път-Враца-Ботевград-Хемус-Тракия и на Цалапица отбихме към Кричим.Знам че от там е по-дълъг маршрута,но пък си струва пътуването покрай язовир Въча/Антонивановци!На може би най-високата точка на язовира спряхме да хапнем и да се освежив в един к-с: хотелска част и ресторант от който докато си стоиш се открива невероятна гледка надолу към язовира и десетките вили и къщички построени в/у самата вода/на дървени потони/.Гледката наистина си струва...Починахме малко и от там отново потеглихме.Хванахме един вид откриването на нов участък от пътя с изцяло нов асвалт към Девин.Движение мога да кажа че почти нямаше-тук там се разминавахме с някоя кола...От там поехме към Смолян.Пътят започна да се постеснява и да става "по-труден"...По едно време усетихме страшно боботене от към испускателната система-оказа се че задното гърне е останало/някъде се е скършила 
/ без изходната тръба...Стана интересно,особено когато се окажехме от двете страни със скали или високи скатове.Звукът беше като от ниско прилитащ Боинг 
Както и да е-благополучно минахме през всички изкачвания и спускания и стигнахме до Смолян...От там по упътванията на един местен човечец/GPS-а се държеше доста странно и най-вече мълчаливо и затова не му се доверявах/,който ще го цитирам дословно: "От тук само по магистралата карате и на светофара на дясно за Смилян /. Когато му благодарихме,отговора и поздрава от негова страна беше: "На борба" След 20-на км. се отзовахме в селцето и не след дълго лутане намерихме и к-са/извън селото на 2-3км/.Уморени слязохме и останахме с отворени уста от дивата и девствена природа там....К-са и около него скали и хълмове...Докато се суетех къде да паркирам/имаше още 10-на коли/ се появи един местен човечец,който най любезно ме насочи и ми каза да не се притеснявам дори и да оставя отключена колата и с отворени прозорци-"Тук няма кой дори и да си помисли да пипне чужда кола" Любезните домакини ни очакваха-веднага ни настаниха по стаите и ни оставиха да починем...Стаите надминаха очакванията ни-голями и просторни/тип студия/,голями бани и най-важното-големи веранди с изглед към к-са и красивата природа наоколо...Поосвежихме се и слязохме долу.В средата на к-са имаше изграден рибарник с пъстърва и над него собствениците бяха построили ресторант-един вид като мост минаващ над водоема....Много красиво и ефектно-седиш и си пиеш пиенето и наблюдаваш долу как плуват пъстървите В цената на нощувката/50лв за стая/ освен закуска,беше включен/при желание от наша страна/ и риболов с подсигурени "такъми" от домакина Хващаш си рибата и ти я мятат в тигана или на скарата .Имаше и изграден параклис над к-са-отидохме и запалихме по свещичка...Отпуснахме се на една подходяща маса със хубав изглед и се отдадохме на дугустация на родопски специалитети....В интерес на истината цените бяха напълно нормални за това което ни се предложи...Към полунощ,понеже поприключиха заявките от нас и другите няколко групички,домакините ни уведомиха че ще си лягат,а ние да си останем да се забавляваме докогато си пожелаем.Да оставим после всичко както си е,а те на сутринта ще си оправят...Останахме удивени от това гостоприемство,добродушие и старанието гостите им да се чувстват максимално добре и удовлетворени от престоя си....На сутринта бяхме решили да станем навреме в предвид прехода който ни очакваше.Към 9ч отново ни посрещнаха усмихнатите домакини с приготвена закуска и звуците на родопски гайди/от уредба/....Хапнахме,разплатихме се,взехме си и смилянски едър боб и потеглихме.Първата точка която бяхме си набелязали беше пещерата Ухловица.Бързо открихме посоката и след няколко км.бяхме на паркинга й.Подготвени със подходящи обувки се впуснахме в "атака".Само че ние с моят приятел/изключвам жените,защото те бяха като планински кози/ не знаехме какво ни очаква.Преход от близо 2км.,половината от които бяха по една "козя" еко пътека,а другата половина по почти отвестни стъпала нагоре/180бр/.УЖАС-спирахме на няколко пъти,защото акумулаторите ни направо издадоха багажа Не знам как се добрахме до горе,но пък гледката от там,а и самата пещера си заслужаваха всичкото това усилие/и тук имаше 280 стъпала/....От там спускане надолу/и това не е лесно/ и след кратка почивка на паркинга отпрашихме към Смолян.Искахме да влезем в Планетариума,но се оказа че в неделя са само до 11ч....Леко разочаровани от това починахме за кратко,влязохме и запалихме по свещ и в църквата в Смолян/много красива/ и от там поехме посока към Дяволското гърло и Триградското ждрело.Почти не обръщахме внимание на боботенето на гърнето-просто природата около нас не ни оставаше да мислим за друго....Стигнахме благополучно до Дяволското гърло-бях слушал че пътят е по-"страшен" от този към Ягодинската,но не беше така.За кратко карахме по-цитирам табела: "Еднолентов-двупосочен път" Тесен,колкото за една кола-срещаш друга и тази която е по-близо до някое леееко разширение се връща назад Пещерата не се върза с това което разбираме за израза,но пък наистина накрая си струваше.От входа до основната зала е прокопан тунел 150м/май така казаха/.Залата е огромна и висока 60м/20 етажна страда/.Нейде в тъмнината се чуваше грохота на водопада който се спускаше от тази височина.Тук отново ни "сюрпризираха" с моят приятел,че всеки който иска да види водопада трябва да изкачи 300 отвестни стъпала 
/тъкмо бяхме претръпнали предишните /.Нямаше връщане назад-отново полазихме нагоре,но накрая отново всичко това си струваше...Наистина гледката не се откриваше напълно,но все пак се виждаше как водата се сгромолясва някъде долу и изчезва в скалите.....Всичко това,съчетано и със скалите отвън на Триградското ждрело ни зареди с много положителни емоции.....Тръгнахме обратно надолу,като пътьом спряхме в дефилето на едно заведение построено на високо с прекрасна гледка.Тук ядох може би най-вкусната пилешка пържола приготвена по родопски-страшно вкусна и само за 3лв Починахме,а и времето си напредна и потеглихме към Доспат.Бях решил да се приберем през този маршрут: Доспат-Широка поляна-Васил Коларов-Батак-Пазарджик и от там магистралата ....Всяка година напоследък го минавам и с всяка изминала година пътят се руши все повече и повече....Но пък това не ми пречи при всяко минаване да се "дивя" на красивите гледки-съчетания на голями язовири в комбинация на величествени борови гори....наистина красота....В крайна сметка след 820км преход се прибрахме много уморени,но доволни от този уикенд-това са мигове които остават завинаги в нас!Препоръчвам на всеки който може да го изживее-наистина си заслужава!Ето и няколко снимки:http://picasaweb.google.com/10750137...xQWOH#Тези дни като свалим и от другият апарат/там са повечето/ ще кача и тях!
/ без изходната тръба...Стана интересно,особено когато се окажехме от двете страни със скали или високи скатове.Звукът беше като от ниско прилитащ Боинг Както и да е-благополучно минахме през всички изкачвания и спускания и стигнахме до Смолян...От там по упътванията на един местен човечец/GPS-а се държеше доста странно и най-вече мълчаливо и затова не му се доверявах/,който ще го цитирам дословно: "От тук само по магистралата карате и на светофара на дясно за Смилян /. Когато му благодарихме,отговора и поздрава от негова страна беше: "На борба" След 20-на км. се отзовахме в селцето и не след дълго лутане намерихме и к-са/извън селото на 2-3км/.Уморени слязохме и останахме с отворени уста от дивата и девствена природа там....К-са и около него скали и хълмове...Докато се суетех къде да паркирам/имаше още 10-на коли/ се появи един местен човечец,който най любезно ме насочи и ми каза да не се притеснявам дори и да оставя отключена колата и с отворени прозорци-"Тук няма кой дори и да си помисли да пипне чужда кола" Любезните домакини ни очакваха-веднага ни настаниха по стаите и ни оставиха да починем...Стаите надминаха очакванията ни-голями и просторни/тип студия/,голями бани и най-важното-големи веранди с изглед към к-са и красивата природа наоколо...Поосвежихме се и слязохме долу.В средата на к-са имаше изграден рибарник с пъстърва и над него собствениците бяха построили ресторант-един вид като мост минаващ над водоема....Много красиво и ефектно-седиш и си пиеш пиенето и наблюдаваш долу как плуват пъстървите В цената на нощувката/50лв за стая/ освен закуска,беше включен/при желание от наша страна/ и риболов с подсигурени "такъми" от домакина Хващаш си рибата и ти я мятат в тигана или на скарата .Имаше и изграден параклис над к-са-отидохме и запалихме по свещичка...Отпуснахме се на една подходяща маса със хубав изглед и се отдадохме на дугустация на родопски специалитети....В интерес на истината цените бяха напълно нормални за това което ни се предложи...Към полунощ,понеже поприключиха заявките от нас и другите няколко групички,домакините ни уведомиха че ще си лягат,а ние да си останем да се забавляваме докогато си пожелаем.Да оставим после всичко както си е,а те на сутринта ще си оправят...Останахме удивени от това гостоприемство,добродушие и старанието гостите им да се чувстват максимално добре и удовлетворени от престоя си....На сутринта бяхме решили да станем навреме в предвид прехода който ни очакваше.Към 9ч отново ни посрещнаха усмихнатите домакини с приготвена закуска и звуците на родопски гайди/от уредба/....Хапнахме,разплатихме се,взехме си и смилянски едър боб и потеглихме.Първата точка която бяхме си набелязали беше пещерата Ухловица.Бързо открихме посоката и след няколко км.бяхме на паркинга й.Подготвени със подходящи обувки се впуснахме в "атака".Само че ние с моят приятел/изключвам жените,защото те бяха като планински кози/ не знаехме какво ни очаква.Преход от близо 2км.,половината от които бяха по една "козя" еко пътека,а другата половина по почти отвестни стъпала нагоре/180бр/.УЖАС-спирахме на няколко пъти,защото акумулаторите ни направо издадоха багажа Не знам как се добрахме до горе,но пък гледката от там,а и самата пещера си заслужаваха всичкото това усилие/и тук имаше 280 стъпала/....От там спускане надолу/и това не е лесно/ и след кратка почивка на паркинга отпрашихме към Смолян.Искахме да влезем в Планетариума,но се оказа че в неделя са само до 11ч....Леко разочаровани от това починахме за кратко,влязохме и запалихме по свещ и в църквата в Смолян/много красива/ и от там поехме посока към Дяволското гърло и Триградското ждрело.Почти не обръщахме внимание на боботенето на гърнето-просто природата около нас не ни оставаше да мислим за друго....Стигнахме благополучно до Дяволското гърло-бях слушал че пътят е по-"страшен" от този към Ягодинската,но не беше така.За кратко карахме по-цитирам табела: "Еднолентов-двупосочен път" Тесен,колкото за една кола-срещаш друга и тази която е по-близо до някое леееко разширение се връща назад Пещерата не се върза с това което разбираме за израза,но пък наистина накрая си струваше.От входа до основната зала е прокопан тунел 150м/май така казаха/.Залата е огромна и висока 60м/20 етажна страда/.Нейде в тъмнината се чуваше грохота на водопада който се спускаше от тази височина.Тук отново ни "сюрпризираха" с моят приятел,че всеки който иска да види водопада трябва да изкачи 300 отвестни стъпала /тъкмо бяхме претръпнали предишните /.Нямаше връщане назад-отново полазихме нагоре,но накрая отново всичко това си струваше...Наистина гледката не се откриваше напълно,но все пак се виждаше как водата се сгромолясва някъде долу и изчезва в скалите.....Всичко това,съчетано и със скалите отвън на Триградското ждрело ни зареди с много положителни емоции.....Тръгнахме обратно надолу,като пътьом спряхме в дефилето на едно заведение построено на високо с прекрасна гледка.Тук ядох може би най-вкусната пилешка пържола приготвена по родопски-страшно вкусна и само за 3лв Починахме,а и времето си напредна и потеглихме към Доспат.Бях решил да се приберем през този маршрут: Доспат-Широка поляна-Васил Коларов-Батак-Пазарджик и от там магистралата ....Всяка година напоследък го минавам и с всяка изминала година пътят се руши все повече и повече....Но пък това не ми пречи при всяко минаване да се "дивя" на красивите гледки-съчетания на голями язовири в комбинация на величествени борови гори....наистина красота....В крайна сметка след 820км преход се прибрахме много уморени,но доволни от този уикенд-това са мигове които остават завинаги в нас!Препоръчвам на всеки който може да го изживее-наистина си заслужава!Ето и няколко снимки:http://picasaweb.google.com/10750137...xQWOH#Тези дни като свалим и от другият апарат/там са повечето/ ще кача и тях!
) и съзираме табела - п.Ухловица - 1 км. Викам, айде, 1 км нищо не е. Да, ама не!Ангелите ми излязоха, а жена ми ме прокълна поне 10 пъти! "Искам цивилизация, къде ме доведе в тез джендеми, да катеря в тоз пек това нагорнище" 
Коментар