Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

В механата

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    #46
    Ми не, според мен не стига за да получиш "Световна награда за мир". Може да получиш "Световна награда за литература", но не и за мир.Във всички източници пише, че Вапцаров е удостоен през 1952 г. със "Световната награда за мир". Всички явно преписват от едно и също място, като никой не казва, кой я е дал аджеба таз награда. Аз доста порових, щото тоз въпрос ме заинтригува. Оказа се, че никъде не намерих данни за въпросната "световна награда за мир". Има такава награда, чието връчване е започнало преди няколко години от един евангелски фонд.Съществува т.нар Ленинска (или Сталинска) награда за мир, но единствените българи , които са я получили са Цола Драгойчева и Георги Трайков (бивши активисти на БКП).Никъде няма данни за такава награда, освен в биографията на Вапцаров.П.П. Ето едно интересно четиво относно взаимоотношенията между семейство Вапцарови и семейство Сакскобургготски: http://www.journey.bg/bulgaria/bulga...43Оказва се май, че разстрелът му не е бил изцяло по политически причини. Има и още нещо...

    Коментар


      #47
      И да се върнем на темата, че май се поотклонихме Дамян ДамяновНАД ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ"НАРОДЕ????"стр. 115 ...А страничката, види се, е мокра...Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?Той - чистият, с безсълзните очи?Чия ли кал - ако е кал? - сребристасветлее в жълтеникаво клише?Чия ли кръв е капнала на листа?Чия ли мръсна болка свети чистапо пътя му към святото въже?Какво е питал с този вик, раздърпанв шест букви с питанки накрая? И плачътпелин ли жъне с четирите си сърпа,които карат всеки да изтръпне?Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!Какъв "народ"? И кой "народ"? проклетовъже от Къкрина до София виси!Какъв народ бе племето, коетотъй не успя от двайсет заптиетаединствения - него - да спаси?Къде се беше изпокрил? Къде бесе поприбрал на топло и добре,та не можа на оня вълчи хребетедна потеря малка да издебне?А тръгнал бе за него той да мре!...За същия... Един от двайсет воден.Един измежду цял народ "свещен"...От четри страшни питанки прободен,и днес кърви духът ми цял - "Народе????"Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -под тях, прости ми, Боже, лик личи:ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...А ти, народе мой, и чист, и мръсен,на онова въже го окачи!

      Коментар


        #48
        SHB написа:
        u_bo написа:
        Immortal написа:
        Аз между другото се зачудих - за какво пък на Вапцаров точно - награда за мир?!?С какво е помогнал на световния мир? Може би с участието си в терористична група?!?Не го тача нещо тоз човек и това е. Може и да е гениален поет, но...
        то това си стига, нали ?
        Дали едната му единствена стихосбирка е достатъчна да компенсира факта,че се е занимавал с престъпна,антибългърска и антидържавна про-съветска дейност,дали?
        Ще остана само с емотикона, че темата е прекалено хубава за да описвам емоции от горепрочетеното...
        Alfa Romeo 159 1.9 JTDm 150hp
        Alfa Romeo MiTo 1.3 JTDm 95hp
        Alfa Romeo ARNA 1.2 63hp

        Коментар


          #49
          Съжалявам ,че съм я пропуснал тая тема до сега . Два пъти я прочетох и ми напълни сърцето .Значи имало още българи които си остават българи и милеят за българското.Малко може би е встрани от темата ,но ще ви разкажа един случай когато и аз съм изпитал голяма радост ,че съм българин . През 1971 година бях със съпругата и сина си на работа в СССР в гр Ярославъл. Отидохме на цирк закрит побиращ 5000 човека .Един от номерата в цирка беше следния .В центъра застана една жена която по думите на водещия знае имената на всички известни личности от цял свят.Водещия посочва произволно хора от зрителите и те казват едно име и тя съответно казва нещо за това име . За моя изненада бях посочен и аз Първото име което ми беше на устата бе Христо Ботев . Жената веднага от центъра на цирка каза : вие назовахте името на великия български поет и революционер Христо Ботев на когото принадлежат думите: Тоз който падне в бой за свобода ,той не умира.Тогава за пръв път изпитах това гордо чувство ,че съм българин и че за Христо Ботев се знае и извън пределите на страната .Още веднаж благодаря на автора на темата и не са малко нашите автори написали така незабравими стихове.Нека си ги припомняме и поместваме техни творби. Смирненски също много го обичам, Пеню Пенев също има чудесни стихотворения и редица други поети .Пишете им стиховете и да си ги припомняме ,защото не се гаси това що не гасне както го е казал поета . :D
          Фиат Панда 1.2 2006година
          Синджира си идва ,а козата я няма...

          Коментар


            #50
            коцев написа:
            Тогава за пръв път изпитах това гордо чувство ,че съм българин и че за Христо Ботев се знае и извън пределите на страната .
            Велик Българин е бил той! И колко истина е видял още тогава.. Плачи! Там близо край град Софиястърчи, аз видях, черно бесило,и твой един син, Българийо,виси на него със страшна сила.Е, Левски ли е бил последният... и единствен син на тази страна?Плаче ми се...
            Таралежът, е птица упорита... не го ли сриташ - не излита!

            Коментар


              #51
              БОРБАВ тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога изамамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи.И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост... Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи свети, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят найде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря - "Бой се от бога, почитай царя!" Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша с вяра: млъчи, моли се, кога те биять кожата ти да одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай: "Боже, помилуй - грешен съм азе" думай, моли се и твърдо вярвай - бог не наказва, когото мрази... Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ - вечно тук преминува. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно! кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещени конец... Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"Христо Ботев
              VIVA Типо 1.4 AGT карбуратор дъртото вярно магаре
              VIVA Чинкуеченто "SX HOBBY" ДЗВЕРО
              VIVA Дайхацу Фероза на пръдня - The Who!
              VIVA Гранде Пунто 1.3 Мултиджет ...абе... печка
              Нека Силата на бъде с Нас...

              Коментар


                #52
                Песен за човекаНие спориме двама със дама на тема:"Човекът във новото време".А дамата сопната, знаете -тропа, нервира се, даже проплаква.Залива ме с кални потоци от ропоти град от словесна атака.- Почакайте - казвам, - почакайте, нека... -Но тя ме прекъсва сърдито:- Ах, моля, запрете! Аз мразя човека.Не струва той вашта защита.Аз четох как някой насякъл с секира,насякъл сам брат си, човека.Измил се, на черква отишъл подиреи... после му станало леко. -Смутено потръпнах. И стана ми тежко.Но аз понакуцвам в теорияи рекох полека, без злоба, човешки,да пробвам със тази история. -Тя, случката, станала в село Могила.Бащата бил скътал пари.Синът ги подушил, вземал ги насилаи после баща си затрил.Но в месец, или пък във седмица самовластта го открила и... съд.Ала във съдът не потупват по рамото,а го осъждат на смърт.Отвели тогава злодея злосторен,затворили този субект.Но във затвора попаднал на хораи станал човек.Не зная с каква е закваса заквасен,не зная и как е замесен,но своята участ от книга по-яснаму станала с някаква песен.И после разправял: "Брей, как се объркахи ето ти тебе бесило.Не стига ти хлеба, залитнеш от мъкаи стъпиш в погрешност на гнило.И чакаш така като скот в скотобойна,въртиш се, в очите ти - ножа.Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен!А може, по-иначе може..."Тогава запявал тойсвоята песен,запявал я бавно и тихоПред него живота изплаввал чудесен -и после заспивал усмихнат...Но в коридора тихо говорят.Сетне секунда покой.Някой полека вратата отворил. -Хора. Зад тях часовой.Някой от групата,плахо и глухо,казал му: "Хайде, стани."Гледали хората тъпо и кухосивите, влажни стени.Онзи в леглото разбрал, че животае свършен за него,и в мигскочил, избърсал потта от челотои гледал с див поглед на бик.Но лека-полека човека се сетил -страхът е без полза, ще мре.И някак в душата му станало светло.- Да тръгнем ли? - казал. - Добре.Той тръгнал. След него те тръгнали същои чувствали някакъв хлад.Войникът си казал: "Веднъж да се свърши...Загазил си здравата, брат."Във коридора тихо говорят.Мрак се в ъглите таи.Слезнали после на двора, а горевече зората блести.Човекът погледнал зората, в коятосе къпела с блясък звезда,и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба."Тя - моята - свърши... Ще висна обесен.Но белким се свършва със мен?Животът ще дойде по-хубав от песен,по-хубав от пролетен ден..."Споменал за песен и нещо се сетил.В очите му пламък цъфтял.Усмихнал се топло, широко и светло,отдръпнал се, после запял.Как мислите, може би тука се криеедин истеричен комплекс?Мислете тъй както си щете, но виегрешите, приятелко, днес. -Човекът спокойно, тъй - дума след думаи твърдо редил песента.Онези го гледали с поглед безумен,онези го гледали с страх.Дори и затвора треперел позорно,и мрака ударил на бег.Усмихнати чули звездите отгореи викнали: "Браво, човек!"Нататък е ясно. Въжето изкуснопрез шията, после смъртта.Но там в разкривените,в сините устнинапирала пак песента.И тук започва развръзката, значи.Как мислиш, читателю, ти? -Тя, бедната дама, започна да плаче,започна във транс да крещи:"Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякашкато че там сте били!"...Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. -Това е прекрасно, нали?
                VIVA Типо 1.4 AGT карбуратор дъртото вярно магаре
                VIVA Чинкуеченто "SX HOBBY" ДЗВЕРО
                VIVA Дайхацу Фероза на пръдня - The Who!
                VIVA Гранде Пунто 1.3 Мултиджет ...абе... печка
                Нека Силата на бъде с Нас...

                Коментар


                  #53
                  Еййй, Кире, бръкна ми в душата...
                  Alfa Romeo 147 1,6 ts, 2002 и то само на бензин...
                  Alfa Romeo 159 SW ti, 2,4JTDm, Nero carbonio.
                  ..т'ва е Алфа,последното което губиш е надежда...

                  Коментар


                    #54
                    Изгрей, зора на свободата,Зора на вечната борба.Изгрей в душите и сърдцатана всички роби по света!Тирани, чудо ще направимъ,Ний чуждо иго не търпимъ,Съ юнашка кръвъ ще ви удавимъ,И пакъ ще се освободимъ!Юнаци смели пак развихаОкървавени знамена;Комити нови забродихаИзъ македонската земя.Ечат гори, поля, балканиОтъ бойни песни и Ура;Сноватъ борците-великани:Напред , готови за борба!Насъ нищо вечъ не ще уплаши,И тъй живеем день за день...Свещени са горите наши ;Изъ тех свободни ще измремъ!
                    VIVA Типо 1.4 AGT карбуратор дъртото вярно магаре
                    VIVA Чинкуеченто "SX HOBBY" ДЗВЕРО
                    VIVA Дайхацу Фероза на пръдня - The Who!
                    VIVA Гранде Пунто 1.3 Мултиджет ...абе... печка
                    Нека Силата на бъде с Нас...

                    Коментар


                      #55
                      Ако си дал на гладниядори трохица хляб от своя хляб.Ако си дал на скитникадори искрица огън от своя огън.Ако си дал на милатаот своето сърце.Ако си дал на чуждитеживот от себе си.Ако си дал, ако си дал,ако си дал от себе си,не си живял, не си живял на празно.Ако си взел от славата на някой другдори една частица.Ако си чул от клюкатаи я повторишдори една секунда.Ако си враг на подлия,но го послушашдори един единствен път.Ако си ял от залъка на свой приятели го забравишДали е трябвалоизобщо да се раждашНикой не може да ти отнемеобичта, обичта на хората.Никой не може да ти я вземелюбовта, любовта към хората.И никой и нищо не ще ти отнемавярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.Ти закъсняваш понакога истинно,но винаги идваш, идваш при нас.Иля Велчевп.п. Редактирах автора.Мислех, че е Емил Димитров.
                      VIVA Типо 1.4 AGT карбуратор дъртото вярно магаре
                      VIVA Чинкуеченто "SX HOBBY" ДЗВЕРО
                      VIVA Дайхацу Фероза на пръдня - The Who!
                      VIVA Гранде Пунто 1.3 Мултиджет ...абе... печка
                      Нека Силата на бъде с Нас...

                      Коментар


                        #56
                        Без думи за последният пост на Киро...http://www.dailymotion.com/video/x65ldu__music

                        Коментар


                          #57
                          Т’ва е уникален и разтърсващ текст, уникална песен на Емил Димитров, която обожавам! П.П.Кирето нема нема,па я поднови тая тема... Като един същи народен будител броди из форума, "ходи гол и бос, и възбужда народа",като Левски.
                          "Не търсете възмездие.Рано или късно всеки плаща."
                          Ванга

                          Коментар


                            #58
                            Ето това слушах аз на ЦАРЕВЕЦ (с някой съфорумци) стоях 10 мин. настрънхал и се гордеех и се гордея, че съм българин ! В такива моменти имам чувството, че ако не сме ние на този свят и него няма, да го има !НА ЦАРЕВЕЦ Не ми разказвай!... Зная, че е верноот книгите каквото си прочела.Недей, че пред очите ми е черно...Това не е музейна цитадела!...Поспри за малко... Нека да послушамзвъна от нажеженото желязо...Ковачниците пак докъсно пушат -ковачници на вяра и омраза!...Не ми разказвай... Искам да останасъс собствена представа зад стените...Закани чувам, бляскат ятагани,бръмчат стрелите, в бойниците скрити...О, как зловещо портите проскърцват!...Пищят девойки, кръв навред попива...Децата между мъртвите възкръсвати, вкопчени във майките, изстиват...Не ми разказвай! Тази вечер луннав галоп ще мина аз през вековетеи плаща на Евтимий ще целуна,на войните ще падна пред нозете!...Не ми разказвай... Моля те, иди си!...Кръвта ми в слепоочията бие...От думите ти няма да зависикаква цена в стените ще открия!...За теб, БългарийоОт теб съм взел очите и ръцете,за да те виждам и прегръщам аз.Нозе да нямам, пак ще се затичамкъм теб в най-трудния си час. Без теб какво бих бил? Дърво без корен.Без хляб и сол. Без слънце и вода.По-чужд от чуждите в света огромен.По-сам от вятъра, пронизал есента. За теб, Българийо, откъсвам цвете.За тебе, моя истинска любов.Не може никой, никой да отнемежеланието ни за живот. Аз знам Българийо, аз знам,че друга няма като теб!На колене не би застанала ти в този свят!И в теб се кълнем! След мен не зная аз какво ще бъде,но сигурно ще бъде по-добре.И само за едно ще съжалявам,че няма да ме има някой ден.
                            Alfa Romeo 156 SW 1.9 JTD, 16V m-jet '04
                            Ex Alfa Romeo 156 SW 1.9 JTD '04; Ex Alfa Romeo 156 1.9 JTD '01; Ex Fiat Coupe 2.0 '95; Ex Fiat Tipo 1.6 i.e. '93; Ex Fiat 131 Mirafiori 1.4 i.e. '82; Ex Opel Vectra C 1.9 CDTI '05 Elegance, Automatic

                            Коментар


                              #59
                              Ето още нещо Българско и модерно: ИЗНЕВЯРАПовлияно от Хр. Смирненски Не вярвах, че точно на мен ще се случи да бъда в компания с Дявола чер. Шампанско и блясък, и полъх на
                              Fiat Marea TD100

                              Коментар


                                #60
                                И още едно:Сънувах, че някога (много отдавна) бил Дяволът с кръв и със плът. Душата си щедро на други раздавал и сторвал на мравката път. Презирал парите, раздал си имота на други (по-бедни) души и слагал хранилки за горски животни, лекувал ранени сърни... На бледен аскет благонравен приличал. Сърцето му - истински дар! Подавал си всяка страна за плесница, умирал си той за шамар... Веднъж, уморен от последното дело, белязано с честност и жар, той спрял във порутено мъничко село и влязъл във селския бар. Във бара, разбира се, имало само пет-шест леконравни жени, два-трима разбойника(леко пияни), дузина велможи с пари... Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно и седнал на бара от чам. Поискал си чаша вода (най-човешки) и пийнал от нея без срам. Понеже изглеждал щастлив и доволен на фона на грозната нощ, една проститутка любезно помолила да бъде със нея за грош. "Аз нямам грошове. Душа имам само - голяма и гола душа" - отвърнал й Дяволът благо през рамо... Хем благо, хем с малко тъга... "Раздавам се щедро - на всички, навсякъде, а после се чувствам богат. И нищо, че ходя със кръпки по лактите! Обича ме целият Свят. А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш! Защо се продаваш така?"... Погледнала тя изпод тънките вежди, отвърнала - "Нямам душа!". И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал последната глътка вода. Излязъл след туй, но се върнал от пътя и тихо й казал - "Ела!"... Събудих се. Стана ми много студено. И тъжно... Какъв странен сън! Живее ли мъничко дяволче в мене?! Кикоти се вятърът вън...
                                Fiat Marea TD100

                                Коментар

                                Working...
                                X