В механата

[kiro_of_the_day]

Искаш ли до край да ме разнищиш,музиката в мене заглуши.Вслушан във инстинктите си хищни,синята ми птица удуши.Угаси звездите дето греятв нощи и във сънища дори.Мислите ми спри да не болеяти в невяра ме заподозри.Пътищата насечи на части.Вятъра в олуци затвори.Болката от силните ми страстис равнодушни думи изцели.Окоси житата да не свирят.Разплачи две хубави очи.Заличи най-странната ми диря:против словото се опълчи...Припев:И се спри, погледай, потърси ме,чудо ли е станало завчас?Заличен съм.Аз и мойто име.Но се носи още моя глас...И това е звездния ми час!Павел МатевА ето и музикалния вариант. http://www.vbox7.com/play:26cbde80

[kiro_of_the_day]

Автобиография Когато се наломя на мотика,пия, псувам, пея, викам,размахвам нож, хвърчат шишета- България на три морета! Гаджета, дори и мили,зъбят ми се - крокодили- Идиот, педал, свиня, простак.А бабите ме смятат за юнак! Бродя сам по планините,спя в пещери, и под звездите.Сънувам все че съм комитав Македония и покрайнините. Може да съм грубиян,може да съм гипс пиян,България обичам на света,За нея съм готов и да умра! Иван Митев

[SHB]

Вапцаров беше единственият поет, който ме беше впечатлил от часовете по БЕЛ в гимназията. А когато ни заведоха на гарнизонното стрелбище, плаках.......

След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела , вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с терористична дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.

[noriaga]

Нека носим йоще срама по челото,синила от бича, следи от теглото;нека спомен люти от дни на позорда висне кат облак в наший кръгозор;нека ни отрича исторьята, века,нека е трагично името ни; некаБеласица стара и новий Батакв миналото наше фърлят своя мрак;нека да ни сочат с присмехи обиднисчупените окови и дирите стиднипо вратата ни още от хомота стар;нека таз свобода да ни бъде дар!Нека. Но ний знаем, че в нашто неотдавносвети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди;защото там нейде, навръх планината,що небето синьо крепи с рамената,издига се някой див, чутовен връх,покрит с бели кости и със кървав мъх, на безсмъртен подвиг паметник огромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живейи в нашта исторья кат легенда грей,едно име ново, голямо, антично,като Термопили славно, безгранично,що отговор дава и смива срамъти на клеветата строшава зъбът. О, шипка!Три деня младите дружиникак прохода бранят. Горските долинитрепетно повтарят на боя ревът.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътгъсти орди лазят по урвата диваи тела я стелят, и кръв я залива.Бури подир бури! Рояк след рояк!Сюлейман безумний сочи върха паки вика: <<Търчете! Т а м о с а р а и т е!>>И ордите тръгват с викове сърдити,и <<алах!>> гръмовно въздуха разпра.Върхът отговори с друг вик: ура!И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;дружините наши, оплискани с кърви,пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,всякой гледа само да бъде напреди гърди геройски на смърт да изложи,и един враг повеч мъртъв да положи.Пушкалата екнат. Турците реват,насипи налитат и падат, и мрат; -идат като тигри, бягат като овции пак се завръщат; българи, орловци,кат лъвове тичат по страшний редут,не срещат ни жега, ни жажда, ни труд.Щурмът е отчаян, отпорът е лют.Три дни веч се бият, но помощ не иде,отникаде взорът надежда не видии братските орли не фърчат към тях.Нищо. Те ще паднат, но честно без страх -кат шъпа спартанци под снагата на Ксеркса.Талазите идат; всичките нащрек са!Последният напън вече е настал.Тогава Столетов, наший генерал,ревна гроломно <<Млади опълченци,венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят поверипрохода, войната и себе дори!>>При тези думи силни дружините гордиочакват геройски душманските орди,бесни и шумещи! О геройски час!Вълните намират канари тогаз,патроните липсват, но волите траят,щикът се пречупва - гърдите остаяти сладката радост до крак да измратпред цяла вселена, на тоз славен рът,с една смърт юнашка и една победа.<<България цяла сега нази гледа,тоя връх висок е: тя ще ни съзре,а би бегали: да мрем по-добре!>> Няма веч оръжье! Има хекатомба!Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,всяко нещо - удар, всяка душа - плам.Камъне и дървье изчезнаха там.<<Грабвайте телата>> - някой се изкряскаи трупове мъртви фръкнаха завчаска,кат демони черни над черний рояк,катурят, струпалят, като живи пак!И турците тръпнат, друг път невиделиведно да се бият живи и умрели,и въздуха цепят със демонски вик.Боят се обръща на смърт и на щик,героите наши, като скали твърди,желязото срещат с железни си гърдии фърлят се с песни в свирепата сеч,като виждат харно, че умират веч . . .Но вълни по-нови от орди дивашкигълтат, потопяват орляка юнашки . . .Йоще миг - ще падне заветния хълм.Изведнъж Радецки пристига със гръм.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,спомна тоз ден бурен, шуми и препращаславата му дивна, като някой ек,от урва на урва и от век на век!

[Irka]

Обичам много от българските ни поети,но Вапцаров ми е слабост,още повече,че го преподавах в ПМГ-Велико Търново.Няма да правя анализ на творбите му,мисля,че е излишно.Яд ме е само,че много малко българи знаят,че е удостоен с Нобелова награда за мир посмъртно.А преди разстрела му в двора на Школата за запасни офицери в София,има още 2 опита за покушение над живота му.

[Irka]

Ще си позволя да предложа на вашето внимание един позабравен,според мен,поет и стихотворението му,от което всеки път настръхвам,когато си го рецитирам наум:Земя като една човешка длан.Но по-голяма ти не си ми нужна.Щастлив съм аз ,че твойта кръв е южна,че е от кремък твоят стар Балкан. Какво че виха вълци и чакалииз твоите полета и гори?С онез,които бяха с теб добрити бе добра,но злите не пожали.Земя като една човешка дланНо счупи се във тази длан суровастаканът с византийската отроваи кървавият турски ятаган. Търговци на тютюн и кръв човешкапродаваха на дребно твойта пръст,но паднаха под теб с пречупен кръст,че беше малка ти,но беше тежка.И стана чудо-смертю смерт поправ,усмихнаха се чардаклии къщии заплющяха знамена могъщии път се ширна-радостен и прав.Сега цъфтиш.Набъбва черноземапод ласкавите български ръце,дъхти на здравец твоето лицеи нова песен вятърът подема.Земя като една човешка длан.Но ти за мен си цяло мироздание,че аз те меря не на разстояние,а с обич,от която съм пиян.Георги Джагаров- България

[Immortal]

Обичам много от българските ни поети,но Вапцаров ми е слабост,още повече,че го преподавах в ПМГ-Велико Търново.Няма да правя анализ на творбите му,мисля,че е излишно.Яд ме е само,че много малко българи знаят,че е удостоен с Нобелова награда за мир посмъртно.А преди разстрела му в двора на Школата за запасни офицери в София,има още 2 опита за покушение над живота му.

Не е съвсем точно. - Нобелова награда НЕ СЕ присъжда посмъртно. - Вапцаров НЕ Е носител на Нобелова награда за мир, а на Световна награда за мир през 1952 - През 1952 носител на Нобеловата награда за мир е Алберт Швайцер.Инфо: http://nobelprize.org/nobel_prizes/p...80%D0%BE%D0%B2

[Irka]

Добре де,г-н професор,малко разминаване се е получило,ма нали няма да ме късате на изпита??Молим...

[Immortal]

П.С. Бях провокиран от думичката "нобелова", щото знам, че все още няма Българин, който да е носител на Нобелова награда.

[kiro_of_the_day]

Добре де,г-н професор,малко разминаване се е получило,ма нали няма да ме късате на изпита??Молим...

Зависи кЪ шъ влезеш през вратата-требе да я отвориш с крак...

[SHB]

П.С. Бях провокиран от думичката "нобелова", щото знам, че все още няма Българин, който да е носител на Нобелова награда.

Елиас Канети 1981 за литература.ПП ЗНам че не е българин ,но поне е роден тук.

[Irka]

П.С. Бях провокиран от думичката "нобелова", щото знам, че все още няма Българин, който да е носител на Нобелова награда.

Хубаво де,просто бях сигурна на 100%,че има награда за мир и че е удостоен с нея посмъртно.Ама дали е Нобелова или Световна-за това не съм се клела. Благодаря все пак,че го уточни.

[Immortal]

Аз между другото се зачудих - за какво пък на Вапцаров точно - награда за мир?!?С какво е помогнал на световния мир? Може би с участието си в терористична група?!?Не го тача нещо тоз човек и това е. Може и да е гениален поет, но...

[u_bo]

Аз между другото се зачудих - за какво пък на Вапцаров точно - награда за мир?!?С какво е помогнал на световния мир? Може би с участието си в терористична група?!?Не го тача нещо тоз човек и това е. Може и да е гениален поет, но...

то това си стига, нали ?

[SHB]

Аз между другото се зачудих - за какво пък на Вапцаров точно - награда за мир?!?С какво е помогнал на световния мир? Може би с участието си в терористична група?!?Не го тача нещо тоз човек и това е. Може и да е гениален поет, но...

то това си стига, нали ?

Дали едната му единствена стихосбирка е достатъчна да компенсира факта,че се е занимавал с престъпна,антибългърска и антидържавна про-съветска дейност,дали?