Днес решихме да се разходим до Крайова, (само на 70 км по въздух от Козлодуй).
Маршрутите са 2 - единият Козлодуй-Видин-Дунав мост 2 - Крайова (200 км)
другият- Козлодуй - Оряхово - ферибот - Бекет - Крайова (100 км).
Решихме да минем и по двата, за да сравним.





- Дунав мост 2:

Минаваш за минута гранична полиция, в една будка са и българските и румънските граничари, на румънска територия. После плащаш с български пари таксата за моста (12 лв) и ти остава проблема да си купиш винетка за Румъния. По принцип продават на бензиностанциите след КППто (на самото КПП продават САМО за камиони), НО отскоро явно НЕ МОЖЕШ да платиш за винетка с карта. Приемат се единствено румънски леи и евро. Най-близкия банкомат - в Калафат (на 2 км в обратна посока). Като изключим последното - почти по европейски.
Време - малко под 3 часа. Пътят в Румъния позволява скорост, има полицаи, но и Waze ги казва, а и румънците масово святкат. Разходи - нафта за 200 км (със Ситроена това са грубо 10 литра или 22 лева) - с таксата за моста стават 34 лв.
10 лв (5 евро / 25 леи) е винетката, която трябва да се плати без значение маршрута.





- Ферибот:

На влизане в пристанището - бариера. Такса - 32 леи (около 13 лв). Не приемат карти или български пари. Само леи или евро кеш. Питах - същото важи и за ферибота. Наложи се да се върнат в Бекет, за да изтегля още малко леи, че не ми достигаха за ферибота (единственият банкомат е на сградата на кметството в селото, на 2 км обратно). Влизаш в пристанището - граничен контрол (само румънски), след това плащаш за ферибота (за лека кола с 2 човека - 70 леи (28 лв). Вдигат бариерата - минаваш и караш по ужасни циментови блокчета около километър. Фериботът го няма, още е отсреща. Няма тоалетна, няма вода, няма сянка, няма никакво барче, дори кафемашина няма... но има много гладни кучета и милиони пъти повече гладни комари .Най-накрая идва ферибота, качваш се и минаваш. Приятно. Слизаш и се образува огромна колона, неизвестно защо. Гледам шофьорите слизат и отиват напред... тръгнах и аз с всички документи, отивам на стотина метра, за да видя 2 опашки. Едно момче ме насочва първо към едната будка (там била гранична полиция), чакам да покажа двете лични карти (в колата колко хора са никой не проверява). Дават ми някакво най-обикновено картонче, изрязано от кутия за обувки, трябвало да го дам най-накрая, в уверение на това, че съм проверен и да ми вдигнели бариерата. После се нареждам на другата опашка, за да платя "пристанищна такса" (12 лв). Жената зад щанда е само една, работи ИЗКЛЮЧИТЕЛНО бавно... Неизвестно защо в квитанцията за платената такса трябва да са вписани трите ми имена, номера на колата и не знам си какво още... отне ми около 20 минути да платя тая такса.

Най-накрая стигам до заветната бариера, за да дам картончето от кутията за обувки, но няма на кой... поогледах се, поослушах се, и тъкмо да си я вдигна сам, се показа иззад будката един ухилен граничар, взе картончето, вдигна бариерата и ми пожела приятен път.

Докато чаках по опашките, видях табела с текст (преразказвам): Уважаеми клиенти, вашето мнение е много важно за нас. Ако имате препоръки относно качеството на обслужването, моля подайте писмен сигнал с вашите данни, имената на обслужилия ви служител и нам-си-кво още, и ние ще го имаме предвид...ДА БЕ ДА!

Неволно си спомних едно клипче, как се минава границата между Иран и Пакистан... горе-долу така.

А това е КПП между две държави членки на ЕС...

Време: около 4 часа (с чакането на ферибот и после на БГ ГКПП). Крайова-Бекет е на практика почти непрекъснато село, кара се бавно, катаджии имаше на 3-4 места.
Разходи: нафта за 100 км (5 л или около 11 лв), пристанищни такси и ферибот общо 53 лв, или общо 64 лв.



В заключение - НЕ МИНАВАЙТЕ ПРЕЗ ГКПП ОРЯХОВО-БЕКЕТ за нищо на света!

През ДУНАВ МОСТ 2 пътят е със 100 км повече (мерено от Козлодуй), но спестявате и време и пари.




П.П. Още едно лошо нещо - на пункта за плащане са залепени тарифите за преминаване и някакви инструкции (на обикновен лист, поставен в джоб) - на 5-6 езика - български, английски, немски, френски, полски и руски... НЯМА на румънски. Не че нещо, ама 90% от хората бяха румънци.

Положителното - всички служители бяха изключително любезни и усмихнати, говореха румънски (както и румънските служители говориха български!).