Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ако сте решили да се сдобиете с инсулт, гледайте да не е в Пазарджик и околностите му...

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    Ако сте решили да се сдобиете с инсулт, гледайте да не е в Пазарджик и околностите му...

    Не обичам да споделям негативни неща, но това няма да го пропусна. Моят тъст - човек на 80 г., който допреди 2 седмици не знаеше какво е доктор, шофираше, работеше като вол, нямаше дори рецептурна книжка, абе човек с акъла и достойнството си, получи инсулт. Всичко започва на 15 март, когато получава световъртеж, изтръпвания на крайниците и конвулсии, подобни на треска. Селската "докторка" го диагностицира с "настинка" и му казва да пие парацетамол.
    На следващия ден (събота) вече е много зле, почти не може да говори и ни се обадиха. Само като ми описаха ситуацията, нямах никакво съмнение, че е инсулт. Не сме се обаждали на 112, а газ до дупка до село, качихме го на колата и право в Спешна помощ в болницата в Пазарджик. Под "болницата" имам предвид онова злокобно място, на което по соц. време му викахме Окръжната болница - абе старата държавна болница. Влетяхме в спешната помощ, като изпреварихме другите чакащи - все пак караме човек с инсулт, което е едно от най-спешните и животозастрашаващи състояния. Вътре строго ни се скараха, затова че си позволяваме такова своеволие. Няма да описвам всички простотии, на които се нагледах и наслушах. След около час-два, в които не можаха да му свалят кръвното, склониха да повикат невролог. Който бащински ни каза, че това е просто хипертонична криза и да си ходим.
    В неделя човекът вече е неконтактен и пак го закарах в спешната помощ. Там ни гледат иронично - "човека го е ударила склерозата, какво искате, на 80 г. е...". А мен ме заболя устата да повтарям на всички дебили там, че само преди два дни това е бил напълно здрав човек. Честно, тогава ми минаваха едни мисли спрямо тези бездушни, груби, арогантни и незаинтересовани същества в бели престилки. Та исках да кажа, да не се чудят, че ги поступват понякога. И почти ни бяха накарали пак да си тръгнем, когато се появи една възрастна пенсионирана невроложка, която се оказа бивша колежка на майка ми и каза да му направят скенер. След 3 минути вече се знаеше - инсулт!
    Три минути и ... три загубени дни?! Ако още в петък алкохолизираната селска "докторка" му беше обърнала внимание, ако още в събота му бяха направили скенер... Аз наистина не разбирам безотговорността на тези хора. Нещо на компютъра да инсталирам или настройвам, колата да човъркам - пет пъти ще погледна дали всичко е наред. А те преглеждат жив човек и с лека ръка казват настинка, хипертонична криза, вместо да го изпратят на скенер?!
    Но както и да е - приеха го в интензивния сектор на неврологичното отделение. Там мъката продължи. Гледат неконтактен възрастен човек и си мислят, че им караме някой залежал се старец, колкото да се отървем замалко от него. Няма да коментирам дали си искат и приемат "благодарност", за да обърнат внимание на някой пациент - все пак персоналът не достига да огрее всички... Толкова внимание му обърнаха през първите 3 дни, че явно не са му сменяли памперса и човекът получи жестоки рани, които още не можем да излекуваме. Естествено - строго ни се скараха, че е бил с рани още преди да постъпи в болницата. И едва ли не се правим на ударени. Какви рани, какви 5 лв. - този човек не стоеше на едно място, имаше неизчерпаема енергия, никога не се е залежавал?!
    На третия ден беше кризата. По принцип не ни пускаха при него - "добре е, храни се, пие вода, контактен е." Това е информацията, която получавахме всеки ден. Успях да вляза на третата вечер и го заварих в безсъзнание - а твърдят, че спи?! Отслабнал, с напукани устни (обезводнен), с рани, не приличаше на жив човек. Диша учестено и бълнува. Спял?!
    - Мерили ли сте му кръвното? - питам една от сестрите. Всъщност не я питам, а я подканвам недвусмислено да му го премери.
    - Да, всеки ден го мерим - отговаря ми, ама хич не е сигурна.

    Отиде да му го премери и прехапа устни. Сигурно беше 50:30. Започна панически да върти телефони, сложиха му система, изгониха ни... Беше си отишъл, ако не бях видял, че е в безсъзнание. На другия ден вече говореше, всъщност шептеше. И "благославяше" персонала. Как го подминавали без да го обърнат дори, за да не лежи само на една страна. А това е човек, който никога не се е оплаквал. Междувременно някаква дежурна лекарка в неврологията ни сервира ей така, между другото, все едно здравей-здрасти, че е за хемодиализа. Аз я гледам, слушам и не разбирам какво се случва. След това никой повече не спомена за проблем с бъбреците. Дали го беше объркала с някой, дали изобщо са му давали вода първите дни, когато беше неконтактен, мога само да гадая.

    Прескачам останалото. Сега си е вкъщи. Отново прохожда след 10 дни на легло, върна си изцяло говора, няма поражения по интелекта, нито някакви парализи, старият човек си е - почти де. Раните са жестоки, някои ще се оправят хирургично, защото са дълбоки и некрозирали. "Изписахме" го преждевременно, за да се махне от това зловещо място. Като отидохме в понеделник за епикризата, ни казаха че е с деменция и да не вярваме много-много какво ни казва за болницата. Освен това бил с хроничен бронхит и с пареза вдясно?! И че се е бил залежал преди да постъпи в болницата и от това били раните - не били получени при тях.
    Попитахме ги как разбраха, че този стегнат и организиран човек е с деменция. Ами 3 дни не реагирал, бил неконтактен и по това разбрали?! И това се случва в неврологията! Тези хора не знаят ли какво е инсулт? Нито е с бронхит, нито пък с пареза (парализа) - единият му крак си е по-"тежък", крив и трудноподвижен от години от много кърска работа. Което също им казахме многократно в хода на лечението. А още по-малко пък някога се е залежавал.

    Извод: Не получавайте инсулт в близост до МБАЛ Пазарджик! Ако нямате свой човек, който истински да го е грижа, можете да се осланяте само на късмета си. Освен възрастната лекарка, която настоя за скенера, имаше и 2 или 3 свестни сестри и санитарки, които заслужават уважение! Другите...

    П.П. Покрай тази случка пропътувах доста километри по селските пътища в областта. Дупки, кратери, разруха, мъка... Освен за магистралите, някой грижа ли го е и за другите пътища, по които се пътува с винетка? Добавям и корупцията на всички нива и се получава една мила родна картинка. Браво на нашите управници!
    Последна редакция от snake; 06.04.2019, 09:02.
    Tonight's the night and it's going to happen again and again...

    #2
    То да беше само за инсулт... Преди 9 години на жена ми баба й тогава на 84 години в Стара Загора си чупи бедрена кост:

    Първо шофЕра на линейката и казал - ставай и се качай, няма заради теб да вадя носилка..
    В болницата ни казаха в прав текст - Какво се занимавате с тая дъртата, оставете я да мре.
    Да не говорим колко пари източиха от здравната каса за неща, които не са и правени - изследвания, рехабилитация и т.н.
    Цялата ни здравна система е такава, да не дава Господ.

    Против съм да се бият тези така наречени медици, но някои си го простят просто, ама не в болницата, някъде на саме.
    Хуманност никаква, за тях пациентите са само пари...

    Коментар


      #3
      Миналата година оставиха майка ми да почине...
      Първо линейката не дошла до адреса, а 50м преди блока обърнала и се върнала. След повторно обаждане на Бърза помощ - същата ситуация, но втория път пътя на линейката бил препречен от роднина и "на сила" са стигнали до майка ми, която все още е била жива. След явното нежелание на шофьора да стигне до адреса, се е появило и нежеланието на докторката да помогне. Първо не напипала пулс, после го намерила, измерила кръвно налягане, но забравили дефибрилатора .. и така докато се натуткат майка ми си отиде. Само 9 месеца след пенсиониране...
      Aктуалният парадокс в България - повечето искат да живеят в по-уредена държава, но реват на умряло като им затвориш кранчето на сенчестата и полузаконна или незаконна дейност.

      Коментар


        #4
        Да не говорим за бебета
        Като се раждаха племениците ми в частната болница платено Пазарджик
        нямали 2 кувьоза /че са близнаци ама малки /
        Та стахата се преместила-избяхала в държавната че там били по подготвени
        Д не става нужда де се ходи при доктор
        КЛЮЧАРА е тук – https://goo.gl/maps/GvEGbSeq7nk
        Пунто http://www.punto.mysteria.cz/puntoMk1/schema7.htm
        http://www.autoinfo24.ru/rukovodstva.../inomarki/fiat

        Коментар


          #5
          Stefanaki написа: Преглед на мнението
          Миналата година оставиха майка ми да почине...
          Първо линейката не дошла до адреса, а 50м преди блока обърнала и се върнала. След повторно обаждане на Бърза помощ - същата ситуация, но втория път пътя на линейката бил препречен от роднина и "на сила" са стигнали до майка ми, която все още е била жива. След явното нежелание на шофьора да стигне до адреса, се е появило и нежеланието на докторката да помогне. Първо не напипала пулс, после го намерила, измерила кръвно налягане, но забравили дефибрилатора .. и така докато се натуткат майка ми си отиде. Само 9 месеца след пенсиониране...
          Точно по тази причина изобщо не се и обадих на 112, а го закарах по възможно най-бързия начин в спешна помощ. Е, оказа се, че от бързането не е имало особена полза, защото там в "спешната" помощ никак не бързат. Човекът бере душа пред тях, а те ни размотават, карат ни се за какво ли не...
          И като стана дума за спешна помощ, тъй като имам и известна обща здравна култура, която доста надвишава средната, си позволих да се усъмня в действията на дежурния лекар. Когато кръвното на тъста ми не падаше под горна граница 180 в пръдължение на около 2 часа, а той му блъскаше инжекция след инжекция хлофазолин, го попитах няма ли опасност от предозиране и след известно време да се стигне до друга критична ситуация, но с обратен знак - от 180 кръвното да падне изведнъж, много рязко на стойности под 90 горна граница (което може да доведе до изпадане в кома), той ме изгледа надменно, настръхна и ми отговори нещо с насмешка. На следващия ден, когато вече и в болницата разбраха, че е инсулт и го приеха в интензивния сектор, го срещнах същия този по алеите и му казах, че неслучайно съм се усъмнил в знанията му, щом не разпозна инсулт. А той - вече не така надменно, а много скромно ми отговори, че е само уролог, който дава дежурства в спешната помощ. Аз, простият инженер разпознах инсулта и нямах никакви съмнения, а трима доктори не го разпознаха. Защото не поискаха да ме чуят и да осъзнаят, че този човек до вчера е бил жив, здрав, на крака, шофирал е. И че това, което виждат, не е нормалното му състояние.
          Последна редакция от snake; 07.04.2019, 08:50.
          Tonight's the night and it's going to happen again and again...

          Коментар

          Working...
          X