Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Чувството от първото сядане зад волана, на Фиат!

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    #31
    Ливърпул-Плевен написа: Преглед на мнението
    Първо сядане преди 25г. на Фиат Ритмо 1,5 Вебер.Каран7 г.и построил цял апартамент.Супер яко и просторно купе със страхотни и удобни седалки.Двипателя не се чуваше .Недостатък-дебели ламарини и респективно високо тегло около 1300 кг.Поемат здраво товар-в Италия им викаха катърите.В сравнение с Голф 1 колата беше като космически кораб.Фен съм на италианските коли,но в момента с изключение на 500 Абарт нямат вълнуващ автомобил и с новата политика на Макарона няма и да имат.Печалбата задуши фантазията и въображението на италиянската инжинерна мисъл.
    За съжаление си прав колега от Фиат нямаме вълнуваща нова концепция, което е гадно и жалко за тази велика марка! Поздрави и благодаря за споделената история.
    Fiat bravo (182-1997)

    Коментар


      #32
      https://m.ebay.ie/itm/Fiat-Ritmo-Aba...77?_mwBanner=1 вижте ритмо на реални километри. Колата е стартирала от 1100 долора и те продължават да наддават за нея, което е страхотно!
      Fiat bravo (182-1997)

      Коментар


        #33
        По някога ми се иска да имам абарт или по точно да си направя такъв да се съберем всички, Българи и да подпалим, европа, съвсем сериозно го казвам. Да посетим колегите навън да покажем свойте коли айде даже и да не са абарт, нали е Fiat!
        Последна редакция от Йорджи; 19.06.2018, 08:37.
        Fiat bravo (182-1997)

        Коментар


          #34
          Първото ми сядане беше в една Темпра, а първата ми лична кола - Типо 1,6. Произведено през далечната 1992г.

          Сега колко съм я карал, ремонтирал и оправял няма да ви разправям, ама като ме остави за четвърти път насред пътя и отиде за спрап. Може и аз да не съм случил на кола. То не бяха носачи, амортисьори, бензинова помпа, всяко лято прегряваше гарнитура на главата. Нещо гореше датчика на перката - какъвто и да вземех... евтин-скъп, все тая. Тоците уж наред, ама... Не съм с добри спомени от тази кола, може и да не съм случил на бройка, както казах. Помня, че след това купих една Астра Ф 1,6 моно. Над 150 000км не ме остави никъде. Радвам се, че се отървах от фиата.
          Последна редакция от sachma; 28.06.2018, 12:32.
          N.Y. State of Mind

          Коментар


            #35
            Първата ми кола преди скромните 4 години беше Пунто мк1 1.2 моно. На моменти я карах като служебна :D Нещо в ергономията на тези коли те надъхва да караш като изтърван въпреки кусурите. След това си взех Опел Вектра Б - изпълнението е доста по-добро, скоростният лост работи много по-добре, но така и не свикнах с разликите в ергономията(излишно тежък волан, неудобно разположени педали, ограничена видимост назад). Сега карам Браво мк1 1.9 jtd 105 и пак така при първото сядане се почувствах като у дома. Предавките са малко трудни за намиране, някои пластмаси са се изметнали от слънцето и скърцат/тракат от вибрациите, корите на вратите са пред разпад, маркучето за задната пръскалка се беше измъкнало и беше окъпало стабилно моторчето на чистачката, но пък е много по-удобна за каране. С тази кола научих heel-toe и trail braking благодарение на по-удобните педали, воланът е по-лек, но директен, видимостта е по-добра...
            Bravo I jtd105

            Коментар


              #36
              Браво за изровената тема. И така: първият фиат, който карах беше учебният - Стило 1,9 JTD. Навъртях на него може би над 300 километра - 31 часа в Пловдив, две явявания на изпит и два допълнителни часа. Първата си кола купих април 2016г. - Пунто S, 1,1, бензин, двувратка. Двамата с баща ми му навъртяхме общо 8900 км за две години и четири месеца, после двигателят се счупи и продадох возилото за 300 лв на... монтьора. Колата беше проблемна, теч на бензин от кошницата е един от сериозните проблеми, за които си спомням. Втората ми кола е Стило 1,9 JTD, като аз се водя собственик по документи, колата се поддържа от майка ми, а я ползва с предимство този, който е най на зор. За година и три-четири месеца километрите са 24 000, брат ми я кара най-много. Водим статистика за всички разходи по колата, най-много пари отиват за нафта. Осем гуми за 1100 лв, акумулатор за сто и няколко лв, спирачни дискове и накладки за 450лв, заден десен мигач за 50 лв...Много сме доволни от колата за момента, пу-пу, да не и е уроки. Това, че двете ми коли до момента са фиат не е любов към марката, а съвпадение.
              Правият ъгъл на личното местоимение мъти яйцата си върху корен квадратен.

              Коментар


                #37
                За първи път във Фиат Уно 1.4 71. На дядото возилото, което по-късно претърпя страшна катастрофа в шофьорската врата и отиде за скрап, за късмет и щастие дядото остана жив. След това, дядото пак взе Фиат. Този път Пунто МК1 1.6 на около 6-7 години беше. Уникално возило за годините си. Може би това беше повратната точка, в която се зарибих по Фиат-ите. След това разбира се, лошият късмет на дядото не свърши до тук и Пунтото беше запалено пред блока му. За щастие е нямало пострадали. След това, дядото пак взе Фиат, но този път Пунто 1.2 MPI и до ден днешен я търкаля повече от 10 години само със смяна на съединителя и консумативи. Изключително идиотоустойчива кола. Сигурно има на 100 000км минати на нея. През какво ли не е минала тази кола. Преди аз да съм бил в съзнателния си живот на автоманяк, дядото е карал 2 години уникално червено Фиат Ритмо 1.3, което е било с основен ремонт на двигателя и по-късно е било открадано пред блока му.

                Моята първа кола беше Пунто 1.2 60 бордо цвят. Даже я купих 2 години след като взех книжка, защото бях зарибен по моторите по това време и реално не ми трябваше много автомобил. Беше си хубава количка,подържана като цяло. Служи ми вярно и не ме е изоставяла никъде. След като, както се вика, малко се охраних минах през 2 Алфа Ромео в предода на 4 години, но както знаем това си е премиум Фиат-че. Разбира се Алфата си е Алфа. Уникален автомобил и возия. Според мен това са силно подценени коли за времето си. След това пак се върнах на Фиат. Този път Браво II. На 7 години беше като я взех. Супер много и се кефех на колата. Самата визия, екстрите и цената, за която се предлагаше си беше просто подарък. Купих с оригинален счупен лагер на съединителя. След смяната с комплект Sachs все още я търкалям вече 4 години и над 60 000 км. безпроблемно. Доволен съм от колата много. Не толкова от возията, разбира се предната ми Алфа возеше в пъти по-добре и стабилно, но по-скоро от лекотата, с която се управлява и повдигнатата шофьорска позиция, която осигурвява доста по-лесено маневриране в градска среда. Също така и елементарната подържка, понеже си подържам сам колата и за мен Фиат-а е много елементарна кола. Голям кош, лесен достъп до всичко, елементарно окачване и цени за частите на цената на кутия бонбони, фигуратувно казано. За сега не ме е изоставяла на пътя и се надявам да продължава така.

                Дотук хубаво, но след Браво II не виждам нито един Фиат, които да ме грабва. Новото Типо е просто Фиат Браво II седан. Същите двигатели, нова визия. Тоест не е в никакъв случай лоша кола, но вече почва да ми писва леко и искам промяна. Най-вероятно, но не сигурно, следващата ми кола няма да е Фиат. По-скоро, когато поевтинеят ще гледам някоя Alfa Romeo Giulia или ще напусна света на италианските автомобили, за жалост.

                Коментар


                  #38
                  Преди 13 години, когато купихме Мареата, на фона на останалия автопарк - беша направо самолет. Къде ти климатроник, къде ти ел.стъкла, къде ти вървящ турбо-дизел. На фона на останалите дизелови мотори, които се движеха, TD100-то направо си беше "оса". И все още си има прилична динамика.

                  Честно да ви кажа, все още харесвам колата и се кефя като седна в нея. Моя FIAT съм го гледал много мераклийски и въпреки възрастта си е в отлична форма. Меки удобни седалки, въртиш ключа - пали от четвърт, работи твърдо - но стегнато, директно управление с хидравлична рейка, окачването е директно. Абе имаш усещане, че караш - директен педал, директна спирачка. Няма ESP-та, няма ASR-и, няма сложни ECU-та, няма един милион лампи. Според мен тези коли (Bravo/Brava/Marea) бяха изпреварили времето си и като дизайн и като управление и бих ги посочил като едни от най-успешните модели на марката. Вече почти няма останали читави екземпляри в добър външен и технически вид. Като случайно видя някоя лъскава по улицата и все още се обръщам - още имат фаца....върпос на гледна точка. Ако не ме кефеше истински, едва ли щях да я държа толкова много време. Да ви кажа честно хем я продавам, хем не ми се продава за смешни пари, но в края на краищата няма смисъл да пазя кола, която нямам възможност да карам и най-вече съхранявам. Обаждат ми се разни хора и ми овъртат да я дам за 1000 лева. За 1000 лева не можеш да си купиш комплект ски, той иска изрядна кола.

                  Сега нещата са различни. В момента карам съвременна кола от друга марка, която има много предимства - бъкана със системи за сигурност и асистенти, повече тяга, двойно задвижване, по-обезшумена, но.....усещането е друго, някак си изкуствено. Усещаш, че между теб, мотора и асфалата като посредник стои един тон електроника. И това някак я прави.....просто машина. Пък и е нова....нямам какво да човъркам по нея в свободното си време - а като вложиш нещо от теб в машината си я усещаш своя. Всички нови коли за мен имат това изкуствено усещане, без значение от марката. Отделно, че марките и моделите загубиха идентичността си - общи платформи, еднакви двигатели, еднакви решения, до голяма степен еднакво поведение, малки изцедени мотори - нищо, което да те грабне отвътре. 10 коли с различни имена и емблеми, а в корубата - същото.
                  Последна редакция от PSG; 20.10.2020, 00:08.

                  Senza cuore saremmo solo macchine.... SKODA Yeti Adventure 2.0TDI 4x4 / FIAT Bravo Sport 1.9 MultiJet 16V / ex. FIAT Marea Weekend TD100

                  Коментар


                    #39
                    Обаждат ми се разни хора и ми овъртат да я дам за 1000 лева. За 1000 лева не можеш да си купиш комплект ски, той иска изрядна кола.
                    Когато си пусна обявата мислех да ти напиша, че едва ли ще се намерят много хора да оценят какво продаваш и ще почнат със смешните предложения. Преди ~4 години, на Бравата и исках 1000лв с идеята, че може да се разберем малък коментар. И като почнаха едни обаждания... " за 600, ще я взема", "дай за 500лв да те отървавам". А реално продавах изрядна технически кола с два комплекта гуми и джанти.
                    ФИАТ- Пътят е само формалност
                    ТОП Анализатор на Фиат Форум България!!!
                    -----------------------------------------------------
                    FIAT BRAVA 1,4 12V (LPG) 80---, Powered by nothing (Camshaft - Not replaced)

                    Коментар


                      #40
                      Когато си пусна обявата мислех да ти напиша, че едва ли ще се намерят много хора да оценят какво продаваш и ще почнат със смешните предложения. Преди ~4 години, на Бравата и исках 1000лв с идеята, че може да се разберем малък коментар. И като почнаха едни обаждания... " за 600, ще я взема", "дай за 500лв да те отървавам". А реално продавах изрядна технически кола с два комплекта гуми и джанти.
                      Честно да ти кажа, нито с 500лв. нито с 1000лв. ще забогатея, но ме хваща яд от подобни пазарлъци. Ела, виж, покарай, пък после ще коментираме цени.
                      Ако имах някой мой роднина или близък, който се нуждае от кола, му я давах веднага. За жалост не останаха такива. Имам и служебна кола, приятелката ми и тя има кола. Къде да ги сложим всичките пред блока, знаеш как е в София... Ако имах къде да я държа, щях да си я задържа.

                      Иначе, FIAT разводниха много моделната гама и изневерих на марката. FIAT 500 в 500 варианта (което за мен е чиста дамска кола) и Tipo с осакатена моторизация и нищо грабващо в него, поне за мен. Поне да му бяха сложили 2.0Multijet и едни хубави джанти.

                      Все още имаме едно Bravo II Sport в семейството, но след този модел нищо интересно не пуснаха.

                      Senza cuore saremmo solo macchine.... SKODA Yeti Adventure 2.0TDI 4x4 / FIAT Bravo Sport 1.9 MultiJet 16V / ex. FIAT Marea Weekend TD100

                      Коментар


                        #41
                        Първите ми случаи зад волана на Фиат са били като доста малък по полигони, паркинзи и подобни безлюдни райони. Но ако изключим подобни единични случаи, за които имам избледнели спомени, мисля че прървият ми реален опит с Фиат е докато се упражнявах на Мареа 1.8 (пак на полигон), паралелно с шофьорските курсове.
                        Книжката си я взех от КАТ на 30 Декември, същия този ден трябваше да пазаруваме за Новогодишното "тържество". Разбира се, още от предишния ден бях доброволецът, който ще закара компанията на пазар. Идеята ми беше да се похваля с книжката... е похвалих се! До този момент уж щях да карам кротко, спокойно, безопасно... до този момент! Няма и 30 минути след като потеглих с Мареата и се пилеха гуми, на всяко кръстовище бях пръв, няма значение коя лента за коя посока е и кой е спредимство, газ до ламарината и всички да ми дишат прахта! На Е79 една позната до мен крещи, един приятел на задната седалка ту се радва на вървежа на колата, ту се смее, ту го хваща малко стах, а аз изпреварвам кола след кола. Сега като погледна назад към този ден почва да ми прилошава, но тогава адреналина беше на макс. Интересното, е че си взех и листовките и практиката от първия опит!

                        След тези изпълнения се кротнах, поне малко. За съжаление Мареата не беше моя, а на роднина, аз вече не живеех постоянно в България и нямах възможност да я ползвам често. След това изневерих с две Волва, не че се оплаквам, така просто се стекоха нещата и като цяло си бях много добре, първа година стажант с личен автомобил, по едно време даже два!

                        След стажа се върнах в България, без кола (имах една Брава за около 15 часа, но това все още ми е болна тема). Следователно, на въпросната Мареа станах нещо като съсобственик. Ново окачване, спирачки, масла, филтри, по 5000км на месец и 20-50лв бензин на ден. Преди този около три месечен този период колата ми харесваше, след това вече бях станал едно с нея и се чувствах удома си, докато я карах.

                        Парите свършиха и айде обратно за чужбина (Норвегия), след няколко месеца там започнах стабилна работа, но още не бях взел първата си заплата. Имах нужда от лична кола и бях започнал да разглеждам евтини обяви, нещо временно и лесно за продажба когато му дойде времето. Един ден се появи една Мареа 1.6, но за съжаление нямах възможност да я купя и изгубих надежда, че ще бъде моя. Е да, но цената почна да пада и накрая стигна до 1200лв, което за тук е почти нищо за кола. Все още нямах пари, но Мареата ми беше влязла под кожата, в кръвта и във всички мисли! Събрах някак си парите с помощ от кредитната карта и познати, казах на продавача, че я взимам, прати ми договор, разпечетах го, подписах го, върнах му го, преведох му парите още същата вечер и на другата сутрин отидох да я взема. До този момент нито я бях виждал, нито чулвал как работи нито нищо, само знаех километрите и че ABS-а и Airbag-а не работят, всичко друго ми беше тъмна Индия.

                        В колата се качих след като продавача ми беше оставил ключа и си беше тръгнал, реално даже не знаех дали пали. Още като седнах на шофьорската седалка и усетих типичния аромат на Мареа (тези с Браво/Брава/Мареа знаят за какво става въпрос) отново се почувствах у дома си! Един бърз оглед и айде към вкъщи. По пътя за вкъщи се опитвах да карам кротко, все пак глобите в Норвегия са солени, колата ми е непозната. За пореден път не се сдържах... Спомням си, че имаше колона с коли в дясно, Тесли, един Мустанг, БМВ-та, някакви Тойоти и прочие... на кратко казано, изпърдях с Мареата покрай тях и ми останаха в огледалото за задно виждане.

                        След почти безпроблемно пътуване (стар акумулатор, стари гуми...) се прибрахме и ако искайте ми вярвайте, но няколко дена тази кола я гледах все едно е Мазерати. Не знам как да го опиша с думи, но чувството тогава и до ден днешен е просто уникално! Уникално, не защото е нещо ново или невиждано, а защото наистина е едно по рода си. Както колегите вече споменаха директното управление и усещането на пътя те карат да забравиш дестинацията. Също така искам да добавя и баланса. Не е прекалено директно, като на кола от 1965 горина, но не и прекалено притъпено като на кола от 2015 година. Имаш просто една хидравлична рейка и меки тампони, не е като на рали, но не и като в SUV.

                        Това, което най-много ме грабва във Фиат е динамиката, дори и сравнително слабите мотори дават наистина адекватна "вържежност". С 1.8 Мареата съм настигал 2.5ТДИ ауди А6, C5, шоФЕра на което беше решил, че искам да се съзтезаваме. Същото така и удобството...

                        Да, няма държачи за чаши, нещо което лично за мен е голям недостатък, но да погледмен другите неща. Аз, реално не знаех, че автоматичните фарове не са нещо нормално на всеки автомобил. Първия път когато видях врътката за фаровете на Пасата на един приятел, бях много изненадан какво може да е това "изделие" наподобяващо врътка за парното, но от лявата страна на волана. С почти същата учуда той ми отвърна, че от там се включват вафорвете, сякаш това е нещо напълно нормално и трябва да го знам. До този момент не ми беше хрумвало, че може ключа за фаровете да бъде имплементиран по такъв примитивен начин, камо ли това да е масова практика. А за автоматичните фарове, за тях мислех, че са налични на всички коли след 85година. Един път реших, че нещо се повредило в на друг приятел БМВ-то когато извадих ключа с включени фарове и започна да се чува едно наистина побиващо тръпки бучене от към таблото. Той също, ми обясни, че това е предопреждение е за това, че фаровете са включени, сякаш това е нещо нормално!?

                        Друго нещо, което ми харесва във Фиат-а, върши работа! Частите са евтини и се повреждат доста по-рядко от тези при много други марки. Това лято се прибрах до България, за пръв път с колата. Имаше хора, които разбират и изобщо не бяха изненадани от това, но разбира се, имаше и типа "Ти с тази кола ли си тръгнал на такъв дълъг път??". Естествено, повечето с немски коли, от тези които преди да тръгнат за София си правят основен преглед на колата. Аз проверих маслото, антифриза (предимно защото не го бях проверявал от както съм го сипал, преди година) и тръгнах. В България, "Хайде утре на море!", "Хайде други ден на планина!", "Хайде на Скакавица в 11 вечерта след порой!" < Тук си вкарах част от пода в купето на един камък. И какво? Един спрей на следващич ден да не ръждясва и газ към нови дестинации! Спряли сте край пътя на някоя хубава гледка, мацката иска да си качи караката през прозореца? ОК, няма ядове! Ако се нацапа нацапа се, ако се надере, надере се! На някой му се пуши, но навън вали? Давай пуши си! После ще проветрим. Тръгнал си на дълъг път по магистрали? Караш 7-8 часа между 3000-6000 оборота? Давай! Не като някои хора, "Ми аз на 2-3 часа спирам да си почине колата..." или "Карах няколко часа без да спирам и катализатора прегря". Как ми се чудяд хората като им казвам, че спирам само за гориво, тоалетна и спане, в останалото време газ колкото може! Вярно, спуках датчика за налягането на маслото, но над 1500 оборота си държеше налягане и се прибрах.
                        С други думи, колата служи на теб! Не ти на нея! Това било от египетски пух, онова истинско дърво, трябва да се пази, три пъти в месеца се маже с кръв от девственици, благословена от милИмански поп в свещения храм на изгубените монаси от Юпитер... и разни други простотии! В колата не се яде, защото мерише, ако може да си изтръскаш краката от калта преди да се качиш, много внимавай преди да пиеш нещо да не нацапаш... И много други подобни изрази, предимно използвани от собственици на Аудита и Мерцедеси. Дай ми твърдите пластмаси и евтините материали, пък ходи си слугувай на ВАГ-аджийката

                        Не искам да навлизам в темата за онези индивиди, този път най-вече представяни от шоФЕри на Ауди, които ръмжат на светофара, но на първия легнал полицай или дупка намалят до 0.0001км/ч и пълзят като охльов инвалид, да не би случайно да вземе да се строши немския кенеф... Ок, спирам! Като цяло слуги на колите си.
                        Само да добавя, не съм "хейтър" на другите марки, нито на немските, даже харесвам БМВ-тата. Просто като практичност и връзка между човека и машината могат само пасти да ядат пред Фиат!

                        Набързо за опита ми с други италианки. Карал съм Алфа 147, по-стегната и изпипана Мареа/Браво/Брава. Жулиета, удобна, но трябва много зор да и дадеш, за да я усетиш. При нормално каране чувството е притъпено. Фиат Крома, нещо между Стило, Жулиета и бус. Има и други, но са били много за кратко и нямам конкретни спомени от тях. Ланча за съжаление още не съм пробвал.

                        На последно място искам да спомена три автомобила наподобяващи Фиат, като усещане на каране. Волво S40/V40: Доста сходно, но леко по-притъпено усещане на пътя. Нисан Алмера 1.5, моден Фиат Браво/Брава/Мареа. Рено меган МК1, 2.0, 150кс, доста сходно, но волана някак си не е толкова директен.

                        Заключение: Като се кача във Фиати нещо е различно от това в други коли. Не че няма други хубави и приятни за каране коли, даже може следващата ми кола да е едно от тях. Просто Фиат-тите си имат нещо, което гали душата на шофьора.

                        П.П. Извинявам се за спама и потенциалните правописни грешки, не съм препрочитал това "есе", така че "каквото такова"!
                        Последна редакция от JTR; 27.10.2020, 05:49.

                        Коментар


                          #42
                          Първата ми кола беше Фиат Чинкуеченто-900кубика.Колица.Ходех за риба,карах по града.Нищо особено.Един ден отивам в автокъщата на мой познат и виждам едно Чинкуеченто,ама по-различно.По-широко,по ниско с по-широки гуми.Оказа се Чинкуеченто Спорт-55 коня и 1100кубика.След първото кръгче се влюбих в колата-рязък старт,динамика,пили гуми.Абе нищо общо с предишното.Веднага го закупих и три години на светофар бях първи.Много учудени физиономии съм видял за това време.Карах го с бензин 100 октана и нямаше спирка.Поне 5-6 пъти съм ходил до Царево с него и беше безотказен.Никога не ме е оставил на пътя.Въпреки новите коли които сега карам,винаги има една носталгия към Фифчо и даже често ми минава идеята да си го откупя от Киро.
                          1.Безплатният секс развращава,платеният-озлобява.

                          Коментар


                            #43
                            Хора, несериозно е да говорите за директно управление на Мареа.
                            Имал съм, карал съм. Приятно управление, но толкова.
                            Да, на STILO с електроусилвателят управлението направо е нелепо, лигаво, ужасно!
                            Но това не прави управлението на Мареа директно.
                            Италиански автомобили с директно управление от тези години са Алфа 156, 145QV, GTV.
                            1990 TEMPRA SX 1.4 Carb

                            Коментар

                            Working...
                            X