Моят Черноморец също сменяше абревиатурите си през годините, като носна кърпа - ПСФК, ОФК, ПФК, ФК...ама аз си го обичам. Сърцето ми е тясно за друг отбор.
Сега играем в областните групи и там е шоу, истинско при това. Притеснявам се от времето, когато евентуално ще се завърнем в профи футбола. Вече ми се иска да не е скоро. Защо ли ?
Например в едно от "регионалните" ни дербита играно в Бургас, съперникът ни беше в състав, чиито играчи се оказа, че познавам покрай битовизмите си, при това без да предполагам, че ритат в групата ни. Съперникът ни беше ( вече не е) най-големия конкурент в битката ни за промоция във В група. Вратарят ИМ - работи в Мтел, където си плащам сметките, двамата ИМ централни защитници са ми комшии,
креативното ИМ халфче има зеленчуков магазин, от който редовно и с години си пазаря ( предния ден ми беше продал зеле за бидона), крилото ИМ е брат на мой познат, другото ИМ крило се оказа шурито на друг мой познат, централния
ИМ нападател пи с нас кафе преди мача, защото си търсеше компания, един от полузащитниците ИМ си нямаше ръст, но пък си имаше натрупани години и килограми, но явно не знаеше, или беше пренебрегвал тези факти, защото в името на красивия и зрелищен футбол опита няколко задни ножици. Опитите му започваха с красиво извисяване, но завършваха с несъвършени падания. Те (паданията му) се чуваха и усещаха от нас, но като че ли...страданията му не комуникираха с естетическата наслада от изпълненията му. И все пак, как да не ти е симпатичен номер 6. Номер 5 пък ми се оказа редовен клиент, а аз го разпознах чак до тъч линията, когато гонеше една безнадеждна топка, пуснал се в див тръст. Разпознах го повече по маниер и глас, когато губейки странно устремената в нищото топка, "сподели" с нас зрителите и половината футболисти на терена, че всъщност е получил "Бахти паса". На десятката ИМ пък, баща му е наш краен фен, който седеше до нас на имровизираните трибуни, а за разлика от друг път не използваше нецензорни определения към противниковите играчи, но пък ни осветляваше кой какво може, къде живее в Бургас и как пътува до гр. Средец за да тренира. За кой отбор да си в такива мачове ? Та тези момчета играят футбол на "живот и смърт", играят истински футбол, идващ от недрата на душите им, играят го само за своя кеф и бадева. Няма Каранга, няма Прохазка, няма обърнати джобове, няма - няма. Та с две думи де. Чувствам се доволен и винаги тръпна в очаквания за следващия мач. Скоро ще мерим сили с ФК Тънково от Община Несебър. Ще играем на техния стадион, който се "коси" от овце и най-вероятно се "тори" пак от тях. Дано се оправи времето, че освен пукот на кори и псувни да чуваме и някоя и друга птичка, които по това време на годината са си 13-ти играч за домакините ( по презумпция и неписано правило съдията в тези мачове се приема винаги за 12-тия играч на домакините). Вече не гледам Първа лига и честно казано не ме и интересува заради фалша и комерсиалното в нея. Имам/е си мое/наше първенство в зоните, което ми носи много повече наслада, истинност и много смях разбира се, покрай противниковите състезатели - акрани, побрали с хиляди мъки шкембета и дупета във футболни екипи.
........Нашия Черноморец взима нещата по-сериозно. Играем с наши юноши и няколко по-опитни. При гостуване по села и паланки ни посрещат, като Барселона.
Всеки мач за селския футболист срещу Черноморец е, като Велик ден. Играе се нахъсано, амбициозно и твърдо, ако пък в "стимула" освен двойната мешана в местния ресторант има и 20 лв. на калпак вече се играе и грубо срещу нас...Абе зрител да си.
Сега играем в областните групи и там е шоу, истинско при това. Притеснявам се от времето, когато евентуално ще се завърнем в профи футбола. Вече ми се иска да не е скоро. Защо ли ?
Например в едно от "регионалните" ни дербита играно в Бургас, съперникът ни беше в състав, чиито играчи се оказа, че познавам покрай битовизмите си, при това без да предполагам, че ритат в групата ни. Съперникът ни беше ( вече не е) най-големия конкурент в битката ни за промоция във В група. Вратарят ИМ - работи в Мтел, където си плащам сметките, двамата ИМ централни защитници са ми комшии,
креативното ИМ халфче има зеленчуков магазин, от който редовно и с години си пазаря ( предния ден ми беше продал зеле за бидона), крилото ИМ е брат на мой познат, другото ИМ крило се оказа шурито на друг мой познат, централния
ИМ нападател пи с нас кафе преди мача, защото си търсеше компания, един от полузащитниците ИМ си нямаше ръст, но пък си имаше натрупани години и килограми, но явно не знаеше, или беше пренебрегвал тези факти, защото в името на красивия и зрелищен футбол опита няколко задни ножици. Опитите му започваха с красиво извисяване, но завършваха с несъвършени падания. Те (паданията му) се чуваха и усещаха от нас, но като че ли...страданията му не комуникираха с естетическата наслада от изпълненията му. И все пак, как да не ти е симпатичен номер 6. Номер 5 пък ми се оказа редовен клиент, а аз го разпознах чак до тъч линията, когато гонеше една безнадеждна топка, пуснал се в див тръст. Разпознах го повече по маниер и глас, когато губейки странно устремената в нищото топка, "сподели" с нас зрителите и половината футболисти на терена, че всъщност е получил "Бахти паса". На десятката ИМ пък, баща му е наш краен фен, който седеше до нас на имровизираните трибуни, а за разлика от друг път не използваше нецензорни определения към противниковите играчи, но пък ни осветляваше кой какво може, къде живее в Бургас и как пътува до гр. Средец за да тренира. За кой отбор да си в такива мачове ? Та тези момчета играят футбол на "живот и смърт", играят истински футбол, идващ от недрата на душите им, играят го само за своя кеф и бадева. Няма Каранга, няма Прохазка, няма обърнати джобове, няма - няма. Та с две думи де. Чувствам се доволен и винаги тръпна в очаквания за следващия мач. Скоро ще мерим сили с ФК Тънково от Община Несебър. Ще играем на техния стадион, който се "коси" от овце и най-вероятно се "тори" пак от тях. Дано се оправи времето, че освен пукот на кори и псувни да чуваме и някоя и друга птичка, които по това време на годината са си 13-ти играч за домакините ( по презумпция и неписано правило съдията в тези мачове се приема винаги за 12-тия играч на домакините). Вече не гледам Първа лига и честно казано не ме и интересува заради фалша и комерсиалното в нея. Имам/е си мое/наше първенство в зоните, което ми носи много повече наслада, истинност и много смях разбира се, покрай противниковите състезатели - акрани, побрали с хиляди мъки шкембета и дупета във футболни екипи.
........Нашия Черноморец взима нещата по-сериозно. Играем с наши юноши и няколко по-опитни. При гостуване по села и паланки ни посрещат, като Барселона.Всеки мач за селския футболист срещу Черноморец е, като Велик ден. Играе се нахъсано, амбициозно и твърдо, ако пък в "стимула" освен двойната мешана в местния ресторант има и 20 лв. на калпак вече се играе и грубо срещу нас...Абе зрител да си.
Към всичко написано мога да добавя, че и като си играч също има тръпка. Понеже се занимавам със спорт на аматьорско ниво (друг - не е футбол). Запознавам се с хора с различни професии, които в ежедневието си няма как да срещна. Играеш или гледа...тръпката е голяма. Естествено спортната злоба е на лице, но почти винаги феърплея е на първо място.
Коментар