Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История на един "Влюбен във вятъра"

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    История на един "Влюбен във вятъра"

    "Влюбен във вятъра" е името на замъка в село Равадиново. Селце на 30 км. от Бургас, селце, което хората от Созопол припознават за свой квартал.Всички, които са пътували към Приморско, Китен, Лозенец, Синеморец, Варвара сигурно са го виждали покрай пътя, а някои може би са го и посещавали. Прави впечатление. Много пъти съм го навестявал. Гледал съм как през годините се променя този замък. От далеч и от по-близо, но не това е историята ми. За 17 години, откак е започнат този проект съм бил един страничен наблюдател знаещ от преса, хора и ЕЖК, какъв негодник и престъпник го строи, как този "мръсник" се чудел, какво да прави с парите си и как ги "заравял" чрез вградените в замъка камъни и т.н. Цялата тази "информация" съм я приемал волно и безпрепятствено. Посещавал съм този замък няколко пъти за последните 5 години и го харесвах само чрез първичните си естетически възприятия. Виждах един замък, като от приказките с много зеленина, цвят, вода, пауни, лебеди, езеро. Осъзнавах и цената на всичко това и признавам - мислите ми тогава се въртяха в следната последователност - пари, пари, пари. Не съм бил далеч от тази моя "истина", но до днес. Днес се запознах с вдъхновителя, собственика, работника , ползвателя, душата и сърцето на този замък - Георги Тумпалов. Много спорна личност за тези, които не го познават и се доверяват само на жълтинките в пресата и на слухове. Мъж, който със сигурност е имал бурно минало. Един от родните ни тепих борци използвали удобния момент да се превърнат в улични "борци"в ранно - преходна България в началото на 90-те години от миналия век. Не съм му светил, не му знам тогавашните "своеволия" и не искам да ги коментирам, но е факт, че Тумпала ( както го знаем из нашите паланки) определено е ползвал сила за старта си чрез ония години и толкоЗ. Спирам. Разказът ми е за човека, а не за замъка му.Днешния ден ме отведе по работа до Равадиново. Бях с две жени, които не бяха местни и никога не са влизали в замъка. Гледаха с детски очи. Докато се оправях с куп документи видях в гръб един едър мъж, който се заговори с моите спътнички. Те не познаваха човека, аз - да. Познавах го от случайни срещи. Визията му впечатлява, няма как да не го забележиш на улицата. Тумпала е висок и здрав мъжкар, с дълга кестенява коса на 52-53 години. Беше облечен с работни дрехи и не се различаваше от другите работници. Отидох при тях. Тумпала вече беше направил предложението да ни разведе из замъка. Първо ни заведе във винарната. Страхотна е. На 6-7 метра е под земята, а температурата там е 6 градуса. Показа ни творението си - изкуствените сталактити и сталагмити, които сам е правил. Подари ни и две бутилки вино - каберне - негово собствено производство. Още тогава ми направи впечатление, че е мъж на етикета. Знае, как се подарява вино. Презумпцията ми за този човек беше започнала да се пропуква. Изцяло се разби обаче, когато прочетох в очите му истинското вълнение, когато ни разказваше за всеки един детайл от творенията му. Сподели, че картините в замъка са рисувани от негови приятели и във всяка картина има заложена от емоцията и спомените за другарите си.Направено е страшно много и почти всички неща са съграждани от него. Умишлено не е използвал квалифицирана работна ръка. Помагат му цигани. Видяхме ги, видяхме и скелето, на което той след раздялата ни се качи за да довърши арматурата по последната си приумица... Видях икона под параклиса направена от камъчета с естествен цвят. Камъните са събирани от морето и са "шлифовани" по размер. Благодарение на природните им нюанси се беше изваял образ на Богородица. Иконата я прави пак негов приятел. Езерото му пък е прокопано - 5 метра е дълбоко. В него има лебеди и патици. Езерото е голямо. Зад него има и изкуствена река и водоем с есетрови риби. Водата е от собствен водо-източник. Двете изкуствени водохранилища с нищо не се различават от естествените такива. По парковете около замъка се разхождат пауни. Създават му проблеми обаче. Ядат цветята. Зеленината там е в изобилие - навсякъде е зелено и пъстро. Очите трудно възприемат цветовете и тяхната хармония с камъка. Някои може би ще кажат - грандоманщина, но...ако не знаеха или не разбираха, какво означава да имаш възможността да изпълниш една нереална мечта. Тумбала не крие, че от малък се е впечатлявал от рицари и замъци. Като по-голям е разбрал, че същността на рицаря не са ризниците, броните и мечовете му, а честта и достойнството му. От тогава пази и своите. За себе си казва, че е голям човек с детска душа. Ако му видите външността - трудно бихте му повярвали, но ако ви развеждаше из замъкът си и ви разказваше безкористно за идеите си щяхте да му повярвате и няма как да бъде иначе. Да. Пари трябват. Много пари са вкарани вътре и още много ще влязат там, но имаше много дребни неща, които той изричаше между другото, но пък съдържаха много истина и малко тъга.Тумпала каза: "Не знаех, че мечтата ми е била толкова голяма", "Това, което виждате не знам дали е 20% от това, което искам още да направя тук", "Със сигурност няма да доживея готовия замък", "Входът от 10 лева съм го направил за ония, които никога няма да разберат, какво е направено тук, а ония които са оценили направеното вече са забравили, че са дали пари за да влязат". Прав е. Въпреки, че ни развеждаше без пари и изпитваше удовлетворение, че го разбирахме и оценяхме направеното от него. Като малко дете ни демонстрираше всичко. Пускаше ни водоскоците, фонтаните. Всичко е с помпи " Грундфос". Дори и тънките детайли ни разкри. За всяко едно кътче или извивка на замъка си имал собствено обяснение и хрумване. Нищо случайно няма там. Всичко е с история и причина. Божидар Димитров му е помогнал за да реставрира няколко елемента с историческа стойност откупени, като застояли ценности от занемарените ни Държавни хранилища. Попитаха го, кога мисли да завърши всичко. Отговори: " Нищо тук не е правено за да свършва някога". Беше честен, когато призна, че реалност и сън от скоро са започнали да му се препокриват. Обича да седи сред езерото. С часове е гледал неща, които е правил през деня. Сподели, че се задушава извън замъка, а на един камък беше написано. Цитирам: "
    A17DTС/S
    Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

    #2
    Много добре си описал замъка, за втора или трета година лятото посещавам замъка и като отида там все едно се пренасям в друго време и измерение. Невероятно място.

    Коментар


      #3
      А защо не качиш някоя снимка, за тези които нямаме възможност да го видим на живо?
      FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г. - бивша. Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
      Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. Закон на Мърфи.

      Коментар


        #4
        Заповядай-Цък
        FIAT FORUM BULGARIA
        Ракията е над политиката

        Видео от Италфест 2011

        Коментар


          #5
          Не сме го посещавали досега, но от този момент нататък изпитвам нетърпимо желание да дойде другото лято Влиза в графа задължителни.
          "Тревата расте, птичките летят, вълните галят пясъка. Аз пребивам хора."

          ЕХ Fiat Bravo 1.9 JTD Abarth tuning, chip tunning VRPerfomance, 10.1999
          Lancia Lybra 2.4 JTD, 140HP++, 2002, ASR,ABS,8 air,BOSE

          Коментар


            #6
            Невероятен кич!
            Предпочитам да бъда смешен в очите на глупаците, отколкото сам да бъда глупак.

            Коментар


              #7
              muns61 написа:
              Невероятен кич!
              Прав си, но никой не избира сънищата си.Условието този замък да бъде харесван от всеки или всички въобще не е било в уравнението на собственикът му.Замък на 17 години надали ще стане скоро истински замък. Аз обаче пишех за волята, "страстта" и невероятното изживяване на един човек да заживее остатъка от времето си в реализирането на мечтите си. Този човек ме направи съпричастен с усещанията си и аз се почувствах добре. Завидях му. Истински и благородно.Дали аз бих направил същия кич ? Надали. Защото със сигурност нито съм толкова смел, нито пък толкова устремен в преследването на своите мечти и идеали...
              A17DTС/S
              Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

              Коментар


                #8
                Не бих казал, че е кич, просто в Бг нямаме такава архитектура и не го разбираме, на мен лично много ми допадна. Обичам природата и особено зеленината, а там всичко е богато на природа.
                FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г. - бивша. Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
                Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. Закон на Мърфи.

                Коментар


                  #9
                  NikMar написа:
                  Не бих казал, че е кич, просто в Бг нямаме такава архитектура и не го разбираме, на мен лично много ми допадна. Обичам природата и особено зеленината, а там всичко е богато на природа.
                  Всичко, по-различно от гола поляна е засадено, посято, прокопано, изкопано и направено в последствие.За цветята и храстите се грижели съпругата на Тумбала и три женички от селото.ПС: В момента растенията там са много "по-развити" от снимките, които Краси е качил. Има много нови насаждения около езерото и реката.
                  A17DTС/S
                  Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

                  Коментар


                    #10
                    Евала на труда им, но без значение дали е натурално или плод на човешкия труд станало е великолепно, и не се откроява от пайзажа като цирей.
                    FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г. - бивша. Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
                    Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. Закон на Мърфи.

                    Коментар


                      #11
                      NikMar написа:
                      Евала на труда им, но без значение дали е натурално или плод на човешкия труд станало е великолепно, и не се откроява от пайзажа като цирей.
                      Да. Това имах предвид. На общия пейзаж в този район там си е едно оазис-че. Не става само с пари. Аз имам на вилата си едва 500 кв.м. подобни зеленини...ами поддържаме ги две семейства и е много трудоемко и време-пагубно. Дори си мисля да абдикирам от там. ПС: Колега, ако имате възможност или път на там - отбийте се. Предполагам видя от снимките кой е Тумбала - едрия мъж с дългата коса...Той почти винаги е там. Изключително интересна личност. След неговите приказки - това място наистина става още по-чудно. Нямаше нещичко направено или поставено там, което да не е свързано с негова емоция или преживяване. Освен това там има и много културни ценности. Говореше ми, че е реставрирал дърворезба ( има я на снимките около мостчето с малкото езеро), която много време е била в Борисовата градина, но заради вандалщина е била прибрана в хранилище. Той я помнел и я потърсил. Божидар Димитров му помогнал да я намери и да я реставрират...Тумбала ми каза, че е обиден от отношението на Държавата ни заради лекомисленото погубване на такива културни ценности. Определено му пукаше. Иска да направи галерия, в която да съхранява картини на известни БГ творци. Боян Радев също е прегърнал тази идея. Одухотворен човек...Всеки, който отиде там и го види ще сгреши, ако не се запознае с него. Готов е да говори с всички, стига да усети заинтересованост и липса на комерсиален интерес към нещо направено там. Отказал е едно умопомрачително предложение на една туроператорска фирма от чужбина, която му е предложила да ползва замъка му за посрещане на гости ( 42 стаи могат да бъдат обособени), но са му поставили условие замъкът да бъде затворен за посетители. Отказал е, но не скри, че му трябват още много пари за да довърши сега започнатото, но предпочита да ги печели от другаде. Иначе всяка стотинка от входа е инвестирал в замъка.
                      A17DTС/S
                      Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

                      Коментар


                        #12
                        2011 г.https://www.youtube.com/watch?v=OrCgXoXbaIE2012 г.https://www.youtube.com/watch?v=fQc5BbCPZxo2013 г.https://www.youtube.com/watch?v=XPxRQcYYnY82014 г.....писах. :PПС: Видеото е на неизвестен автор и Нова ТВ.
                        A17DTС/S
                        Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

                        Коментар


                          #13
                          Замъкът в Равадиново с международен приз за туристическа атракцияhttp://news.data.bg/4/economics/7481...народен
                          FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г. - бивша. Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
                          Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. Закон на Мърфи.

                          Коментар

                          Working...
                          X