Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Докосване до хаоса - откраднаха ми колата в България!

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    Докосване до хаоса - откраднаха ми колата в България!

    Здравейте,Това е една тъжна случка сполетяла наш сънародник. Статията е от уеб сайта на в-к "Будилник" и аз като българин също живеещ в чужбина бях шокиран. Коментарите оставям на вас.....Докосване до хаоса, или Какво се случи като ми откраднаха колата. Както ме посъветва адвоката ми: Тази история е измислена, всички споменати лица са измислени герои и са плод на щурата ми фантазия...Живея със семейството си в Австрия. Последната 1/3 от разумния си живот съм прекарал тук.Тръгнах си от БГ-то след като една зима лежахме по кръстовищата и викахме "Кой не скача е червен!", а после първото нещо което се промени беше да увеличат наемите на студентските общежития. По това време още работата с новите стари ми замириса. Събрах си скъсаните дънки и си тръгнах.През септември миналата година бях в родината да свърша някои неотложни задачи. Обичам да карам, така че тръгнах с колата. Не е нещо кой знае какво - Ауди А4, но си го избрах с мерак. Спортно окачване, интеркулер, турбо бензин. Спартанско, без екстри - но пали асфалта като пипнеш газта. Точно както ми харесва.Поприключих със задачите, кратката отпуска беше към края си и отидох до платения паркинг в Мусагеница да си взема колата. Само че нея я нямаше.Имаше само началото на една незабравима одисея.Пазача на охраняемия паркинг ми каза, че през нощта внезапно моята кола е запалила и с мръсна газ е излетяла в неизвестна посока. Колата ми никога преди не се е държала по този начин - се опитах да му обясня, но той ме прати в 7-мо РПУ да си говоря с полицаите и намекна да не му се перча много, защото е въоръжен. Настоях да дойде шефа на паркинга. Дойде след около час и ми каза, че съм платил само място за паркиране, а не охрана, те не носят никаква отговорност за колите. Това после го потвърди и адвоката ми. И е нахално да искам нещо повече за 4 лева на вечер. А и как да знае той дали не съм си я взел аз сам. Онемях от тази наглост.Помолих го да ме закара поне до полицията.В 7-мо РПУ написах какво се е случило, оставих си телефоните. Първото нещо което ме питаха там беше дали е застрахована колата. Не бях я застраховал, защото стойността и е към 7000 евро, каското ми в Австрия е 230 на месец и ако я откраднат в България застрахователя ми изплаща 50%. Значи аз за 1 година ще им дам към 3000 евро а те като я оценят на 5000 ще ми дадат 2500. Просто няма смисъл.Късния следобед си тръгнах от РПУ-то пеша, уморен и тъжен. Качих се на 280 като в студентските години и се прибрах. Обадих се на жена ми да й разкажа. Тя ме успокои, че най-важното е че съм жив и здрав, ще изплатим кредита който взехме за тази кола и после ще съберем пари за друга.Вечерта се обадих на един приятел да изпием по бира и да му се оплача да ми поолекне малко. Пийнахме в една винарна в Студентски град, където често ходехме с групата от УНСС. Наприказвахме се на ракии и салати, не се бяхме виждали доста време. Накрая си хванахме пак 280 както в старите времена. Слизам на Раковска и с моряшка походка леко към къщи като си мисля, че май съм поостарял щом ме хваща вече от 6 малки. Крача си и се успокоявам, че то е защото съм бил уморен и затова ме е хванало. С периферното зрение забелязвам една черна кола която е паркирана на тревата малко криво. И вратата й е открехната...Следва страшен адреналинов удар, направо изтрезнявам за миг и препускам както в гимназията в Ловеч 100 метра по физическо. Това е моята кола. Няма грешка. Спринт към къщи за ключа, връщам се - още е там, скачам вътре, вкарвам ключа, нещо изхрущя мръсно в стартера, но запали и мръсна газ... Опомням се пред блока на един приятел. Звъня му по мобилния - слизай долу пред блока веднага. Слиза той, обясних му набързо, вкарахме я в подземния гараж на мястото на неговата, а с неговата затиснахме вратата на гаража и пуснахме алармата.Качихме се горе, седнахме на масата и аз се разплаках. Дали от нерви или от мъка или от радост - не знам. Домашните му си бяха легнали, извади ракия и наля по една голяма. Остави ме да дойда на себе си и ми вика: кажи сега каква е тая лудост дето те тресе? Разказах му.Две неща:Първо - веднага трябва да отида в полицията и да им кажа.Второ - зле е че вобще съм казал на полицаите, защото са я обявили за издирване и процедурата е сложна. Ако не бях, можех сега спокойно да си я запаля и да си ходя в Австрия.Аз му казвам чакай бе, това си е моята кола, вместо те да свършат нещо да не се крадат коли или да ми я намерят, сега остава и да ми правят проблеми. Той се разсмя - бедни ми емигрантино, ти въобще не знаеш за какво става въпрос в България.Реших да не споря сега, вътрешно не бях съгласен с него, но все пак ми светнаха някои червени лампички.И както се оказа по-късно, се радвах твърде бързо... Проблемите ми тепърва започваха.Хванах едно такси и хайде към РПУ-то. Разказах на дежурния, но той явно имаше други ангажименти, така че не ми обърна особено внимание. Накрая ми каза утре да докарам колата при тях.На следващия ден избръснат, парфюмиран и с бясна скорост - вече се страхувах и от сянката си, точно в 8.00 се появявам пред 7-мо РПУ. След кратко чакане влизам при дознателя и му разказвам какво се е случило. Накара ме още веднъж да му разкажа - по-подробно, след това още веднъж по-подробно.Щети по колата нямаше, с изключение на зверски изтръгнатия стар радио-касетофон, потрошения стартер от който не можех да извадя ключа и счупената ключалка на предната врата. Пита ме защо не съм извикал полиция като съм намерил колата. Викам си на акъла - браво бе, ами ако ги чакам един час и през това време се върнат крадците?! Така и му отговорих. Не че тогава изобщо ми е минала мисълта да го направя, ама какво да му кажа - че съм бил яко фиркан, от адреналин акъла ми е бил на Марс и така съм карал из цяла София...Даде ми листове да пиша показания. А аз - щастлив, пораснали ми крилца, колата си ми е отпред на паркинга, викам си - излязох сух от водата.Както си пиша влиза някой без да почука. Дознателя става и му казва - виенското Ауди се намери. Сам си го намерил тариката. Поглеждам го - към 55-60 годишен, нечистоплътен, с нещо гадно в погледа. И почва да вика: Ти ли си виенчанина, бе? И ми рита стола. Спрях да пиша, опитах се да му кажа нещо и да протестирам защо се държи по този начин с мен - нали съм жертвата в този казус а не бандита които те трябва да преследват. Вобще не ме чу. Развика се още по-разярено, започна да ме обижда! Ти на мен ли ще ги разправяш тия бе, аз да не съм тъпата ти баба? Казвай на кой плати да ти върнат колата! Сега ти слагам белезниците и те хвърлям в ареста при циганите педерасти. Като те държа там една седмица всичко ще си изпееш. И на мене като ми кипна, като ме засърбяха юмруците - като юноша тренирах бокс, а и съм си към 100 кила здрав мъж. Направо си видях ръката как само един път ще го мерна и ще заспи с натрошени зъби. Удрии, мамата ти мръсна ми минава през главата и усещам как вече съм станал.Жена ми винаги ми казва в този момент да спра всичко, да не правя абсолютно нищо и веднага да запаля една цигара. Докато не изпуша цигарата нищо да не казвам и нищо да не правя. За някои неща слушам жена ми, така че запалих цигарата, седнах и чакам да ми мине беса.Май вече към десет години не съм удрял човек. Последно го отнесе един мой стар войник македонец та едвам отървах дисципа...Та седя си аз и си пуша, а оня мели до мене глупости. Казах му да ходи да си рекламира родителите дето не са го възпитали като малък а аз повече не желая да комуникирам с никой от този табун маймуни с табела 7-мо РПУ. Обадих се на един познат адвокат да дойде да ме представлява и приключих въпроса.Адвоката дойде, нещо си говори с този нечистоплътния, който и на него почна да му се кара и да му разправя, че е съучастник в престъплението. Аз излязох на двора щото ми стана досадно.Същия се оказа шеф на дознателите. Жална му майка на дознателството...Тук искам да вметна, че този гадния също кара Ауди но от тези най-старите 100-тици. Когато след месеци си взех най-после от там колата някой беше изкъртил с отверка емблемата от задния ми капак, а на неговото Ауди се мъдреше емблема от Ауди А4. Стана ми смешно и се прекръстих да не ме стига мене и децата ми такова падение.Да се върнем към хронологията на събитията.Предадох доброволно с протокол, опис и снимане колата, ключа (той си беше в стартера) и документите на полицаите. Налепиха лепенките с печати по колата.На следващия ден се качих на автобуса за Виена и потеглих, но не за дълго. На Калотино ме викат митничарите и питат - къде е колата. Показвам им документите от полицията че както изисква закона съм я предал на отговорно пазене като веществено доказателство по преписка еди-коя си. Един дебел митничар ми вика - бе мен полицията не ме интересува. Тука минаваш или с колата или с платено мито и ДДС. Айде сваляй багажа и обратно. Обадих се на един приятел да ме вземе от Калотино и на следващия ден - при адвоката. Той извика и един негов колега да поговорим. Цял ден четохме закона и тълкуването, нещата бяха съвсем яани - няма никаква основателна причина да ме спират след като колата е налична. Ако я няма трябва да платя мито.Тънката мисъл на законодателя е, че някой може да си продаде колата в България, после да я обяви за открадната и да си касира в чужбина застраховката. Затова задължава да се плаща митото за всички откраднати коли. А това е тиха лудост, защото законодателя работи в случая с презумпция за виновност.Пак си хващам автобуса и пак ме свалят с багажа на Калотино. Този път искам да говоря с юристконсулта на митницата и с шефа - г-н Съев. Приеха ме и двамата - явно да си отбият скуката, но все-пак като не ме изритаха без коментар... Съев го питам: Добре, някои хора си вкарват колата в България, оставят я на ремонт в някой сервиз и с бележка от сервиза си излизат. После се връщат да си я вземат. Той ме репликира: Е ма нямаш бележка от сервиз. Аз искам бележка от прокурора. Това от полицията не ме интересува. Или си плащаш митата. Иначе няма пускане. Айде обратно към София.Не ме питайте как разбрах до кой точно прокурор в Софийска Градска Прокуратура е стигнала тази преписка, как се добрах до него и как получих от него тази бележка.Качвам се на автобуса и пак стигаме Калотино. Слизам и давам на същия дебел митничар (то пък проклетия как винаги една и съща смяна се уцелваше без значение дали сутрин или вечер атакувам...) прокурорската бележка. Ето ти - викам, и копие съм ти направил, а аз този път си заминавам. Той ме гледа и ми се хили: Къде си заминаваш бе, шефа го нема. Аз не те пускам каквито и бележки да ми даваш, той като дойде ако иска да те пуска. От тука минаваш или с колата или с митото. Опитах да оспоря - без резултат.Свалих си багажа и обратно.А то един студ, вали навява гадно, а аз съм си седнал на куфара сред боклуците и вече не знам на кой свят съм. Жена ми сама в Австрия, тази одисея продължава вече повече от двадесет дена, дъщерята на година и осем месеца - не могат да си напазаруват двете та една приятелка на жена ми им пазарува в събота.Седя си на куфара и не ми се живее - иска ми се да тръгна из гората и да ме няма никакъв никъде. Обадих се на майка ми. Тя ми каза да късам и да хвърлям, само и само да се измъкна от тази дивашка държава.Тази дивашка държава. Така ли стана?Спомних си с какъв патриотизъм в сърцето на 16 години се записах в Българска Национално Радикална Партия и как на сбирките в четвъртък разпалено говорехме за Волжска България, за Калояна, за картата в квартирата ми - България на три морета...Разказаха ми как на един човек му крадели колата но случайно минала полиция и хванала крадеца. Осъдили го, излежал 8 години, излязал, но колата още не била освободена от прокуратурата. Човека чака вече 12 години.На един датчанин му свили колата и той няма пари да си плати митото. Жената и децата се върнали в Дания а той вече 4 години живее в България в едно село и не може да излезе. Едно турско семейство го приютило и го храни.Решен на всичко отидох в Централна митница в София и казах че искам да си платя митото или да подаря тази кола на държавата. Казаха ми че не мога да я подаря, защото тя е веществено доказателство и в момента нямам право на ползване.Мито не мога да платя, защото не съм я нито продал, нито съм й сменил регистрацията с българска. Няма основание предизвикващо плащане на мита и дори и да искам не мога в момента и да предизвикам такова обстоятелство. Ударих го на молба да им платя митото, но ми обясниха че това е абсурдно което го искам.Айде пак на Калотино при Съев с бележката от прокурора. Влизам при него и той ми казва: Сега излез, напиши молба свободен текст че искаш да говориш с мен и ме чакай да ти отговоря.Молбата ми беше уважена, влизам при него. Казва ми: Искам становище от главния митнически инспектор на митница Калотино.ОК, отивам до сградата на инспекторите, казвам какво искам и чакам. Там се мотаят хора напред-назад, пушат, пуша и аз, чакам. По едно време някои изквичава: "Англичаните идват!" и всички се втурват навън. Аз си викам - Кво стана тука бе? Но си седя. Една чистачка идва до мене и вежливо ми казва: Момче, моля те излез с цигарата навън, че англичаните се сърдят като се пуши тука. Сега ми светна. Нашите като чуят паролата им свиди да си гасят дълги фасове и тичат навън да допушват. Пак се почувствах като Алиса в Страната на чудесата.Както и да е, влизам при главния митнически инспектор, разказвам му всичко бавно и с прости изречения. Той ме изслуша и ми вика: Добре, дай сега талона. Ама как да му го дам като съм го предал на полицаите - ето пише в протокола. Отговор: Аз без талон нищо не мога да направя.Обаждам се на жена ми - имам копие някъде из бумагите вкъщи, да го търси и да го прати по факс в митницата. След 15 минути дойде. Той го погледна и го остави настрани.Каза ми, че тази прокурорска бележка не ми трябвала, тя е само за чужди граждани.И се почнаха едни обяснения, разправии, събраха се всички инспектори в стаята - явно им стана интересно. Главния каза: Знам какво ще направим. Ще си закараш колата на митнически склад на аерогарата, вземаш от там бележка, с нея идваш тук и те пускаме.Ама как ще взема колата като тя е запечатана с лепенки които може само при приключване на преписката прокурорско решение да махне, описан й е километраж, всичко. Не може да мръдне и на милиметър от там.Главния казва: тогава митница на аерогарата ще поеме отговорното пазене, а 7-мо РПУ ще е изпълнител на пазенето. От публиката инспектори - одобрителни възгласи в духа на: "Бал сии маата шйефа, сичку знай." Аз обаче въобще не се възхитих на тази глупост и му казах че това е невъзможно да стане.Той: Сега ще видиш как ще е възможно, набира шефа на митница аерогара и пуска високоговорителя на телефона да чуваме. Каза му какво иска и онзи му отговори: "Аз не знам вие там какво пиете, но аз докато не видя кола в склада не гарантирам за нея." И затвори телефона.Главния митнически инспектор затвори също телефона, замисли се и каза: "Ами ние се намираме в едно такова патово полужение..."Само това ми трябваше. Избеснях. Гледам как съдбата ми е в ръцете на тези тъпи кратуни. Падна ми пердето и им казах това което си мислех: "Патова на тебе ти е главата и на всички тия малоумни парашутисти дето са насядали тука. Вземете поне един да не е парашутист тука да може да чете - да прочете закона да ви върши работата. Погледнете се какви сте полуграмотни телета, онзи виж как написа "Ауди" с "Л" - "Открадната кола - Алди." Каква е тая кола "Алди" бе, овен?"Опитаха се нещо да ми кажат, обаче аз вече съм на обороти и няма спиране:"Сега тука обявявам гладна стачка и викам пресата да ви видят всички какви сте полуидиоти и как си играете със съдбите на хората."Явно се стреснаха, щото главния стана, хвана ме за ръката да ме успокоява, дадоха ми вода да пия. Как ми се беше насъбрало, просто не виждах светлина в тунела.Главния каза: Знам на кого ще се обадим, ще ни каже какво да правим. Знае закона със запетайките. И се обажда на една асистентка от някакъв курс на който ходил. Тя жената в рейса и по мобилния диктува, а оня дето написа "Алди" пише бързо.После писаха, поправяха, носиха някакви листа при Съев няколко пъти...В крайна сметка една сутрин осъмнах с решение на шефа на Митница Калотино г-н Съев.В него той ме задължаваше с митнически сборове (това което Централна Митница нарече абсурд) но отлагаше плащането им с три месеца.Веднага на автобуса и право в Австрия.Жената, детето, рев...На другия ден - на работа. Влизам при шефа, той беше в течение през цялото време, сядаме да поговорим. Той ми казва: Стефане, само на лоши новини си се наслушал, аз имам една добра за тебе. Избираш си една нова кола до ... евро и ти я купувам само за тебе, фирмена. Бензини, ремонти - фирмата. Днес това ти е работата, да си избереш и да я поръчаме. После си отиваш една седмица вкъщи да си видиш семейството.Така и направихме, избрах си фамилна кола - миниван.След няколко дни ми се обажда адвоката от България с новината, че решението на Съев се позовава на текст от закона който от преди 2 години официално е отменен. Така че ще свали това решение бързо по административен път. Наистина го свали.След месец и нещо прокурора приключи всичко и ми освободи колата. Докарах си я в Австрия и още на следващия ден я продадох на един приятел за смешни пари.Мислех историята за приключила, но един ден ми се обажда адвоката, че Съев е излязъл с ново решение с което пак ме задължава с мита и ДДС!? За кола която отдавна не притежавам. Все едно някой германец да продаде в Германия на друг германец колата си и Съев да го задължи да плаща мита в България.Няма да коментирам историята, то е ясно.Само ще допълня, че адвокатите ми от България и Австрия подготвят дело в Страсбург за нарушение на човешки права.
    Fiat Brava SX, 1.6, 2001
    Fiat Punto Abarth, 1999

    #2
    NO COMMENT
    Tempra 1.6 i.e. S Lybra 1.8 vvt lx 088 9 242 369

    Коментар


      #3
      Изчетох го много внимателно... Нямам думи. Не... не знам какво да добавя като коментар...
      1997 Brava 1.6, 16V

      Коментар


        #4
        цялата ни скапана държава е едно огромно сметище

        Коментар


          #5
          Малеее еб...си изродите...Нямам думи
          FIAT BRAVO 1.6 16V

          Коментар


            #6
            Историята съм я чел отдавна (преди около 1 година).. мисля, че тази случка се развива преди няколко години.. поне такива са ми спомените може би за 2001 година.Странно е, че не сте я чели до сега
            FIAT Marea 1.9 JTD HLX

            Коментар


              #7
              Убедена съм,че ако е платил митото( както му казват митничарите) са щяли да го пуснат още в същия ден да си пътува за Австрия, защото те са щяли да си я сложат в джоба тази сума......в България става така....сумата на съответния човек... и пито платино, както се казва

              Коментар


                #8
                Брей каква солидарност с пострадалите от шибаната бюрокрация . Обаче за съжаление, хората, изнервени от тая система, не забелязват, че се случва понякога вината да бъде в самите тях. Сучувствам а човека за всичко което е трябвало да изтърпи, но... в голяма степен сам си е виновен Веднага ще се аргументирам. Забелязахте ли следните моменти от тази тъжна история: Слизам на Раковска и с моряшка походка леко към къщи като си мисля, че май съм поостарял щом ме хваща вече от 6 малки. Крача си и се успокоявам, че то е защото съм бил уморен и затова ме е хванало. С периферното зрение забелязвам една черна кола която е паркирана на тревата малко криво. И вратата й е открехната... Следва страшен адреналинов удар, направо изтрезнявам за миг и препускам както в гимназията в Ловеч 100 метра по физическо. Това е моята кола. Няма грешка. Спринт към къщи за ключа, връщам се - още е там, скачам вътре, вкарвам ключа, нещо изхрущя мръсно в стартера, но запали и мръсна газ... И още:Не че тогава изобщо ми е минала мисълта да го направя, ама какво да му кажа - че съм бил яко фиркан, от адреналин акъла ми е бил на Марс и така съм карал из цяла София... Даде ми листове да пиша показания. А аз - щастлив, пораснали ми крилца, колата си ми е отпред на паркинга, викам си - излязох сух от водата. Значи в такива ситуации си има ред: вика се полиция, прави се оглед, изземват се отпечатъци от следи от ръце и т.н., както си е записано в НПК. А за това, че е карал пиян "с мръсна газ", в превъзнасяната от автора Австрия май пращат в затвора, без да се интересуват колко му се е бил вдигнал адреналинът. За просташкото отношение, некомпетентността на компетентните органи, тъпата нормативна уредба и т.н. може да се говори много, но в цялата история прозират едни от най-лошите страни на българския манталитет- законът е за всички, ама аз мога да бъда изключение. Който манталитет си остава, дори и след незнам колко си години във Виена. Та колкотои да се опитвам, този изстрадал човечец никак не ми стана симпатичен. Някакси не мога да правя евала на хора, коитоса по скачането и викането, но не обичат да си поемат отговорност, нито пък да търсят поне малко вината в себе си. Не карам никого да е съгласен с мен, но мисля, че може да се поразсъждава върху тези малки подробности
                Alfa Romeo 155 1.8 TS 8V - Ex
                Alfa Romeo 166 2.4 JTD - Ex
                Volvo S60 Sport 2.4D

                Коментар


                  #9
                  Според мене тази история си е чиста художествена измислица. Може би с някакви корени в реалният свят, но все пак съченена и хиперболизирана. Имал съм вземане даване и с митнически служители и със полиция и следствие и със съдебна система и знам че никъде нещата не са идеални, но чак пък такива случки не мисля че са възможни.
                  Fiat Ritmo 105TC
                  1600cc 105к.с.

                  Коментар


                    #10
                    И аз си мисля, че това е добра история за сценарий!

                    Коментар


                      #11
                      koolio, с този откъс който си цитирал, ме накара да се замисля: Защо ли си е оставил ключа у дома...?
                      С периферното зрение забелязвам една черна кола която е паркирана на тревата малко криво. И вратата й е открехната... Следва страшен адреналинов удар, направо изтрезнявам за миг и препускам както в гимназията в Ловеч 100 метра по физическо. Това е моята кола. Няма грешка. Спринт към къщи за ключа, връщам се - още е там, скачам вътре, вкарвам ключа, нещо изхрущя мръсно в стартера, но запали и мръсна газ...
                      1997 Brava 1.6, 16V

                      Коментар


                        #12
                        Че защо му е ключ след като нама кола, тоест нямало е до момента? До колкото знам историята е истинска, а дори да не беше пак много добре демонстрира бюрократичния хаос у нас.Имал съм няколко сбъсъка с чиновническата машина и мога да потвърдя че действат точно по същия начин! Последния път преди 3-4 месеца, като купих Фит-чето от подписа, както знае колегата Turbo последната цифра от номера на ДВГ не съответстваше на талона /това не го знаехме докато не отидох да я прехвърля/ и там при проверката на номера го откриха и направо ми отказаха да я регистрират, един подполковник /да пукне дано/ ми каза "...ма това не е тоя двигател /оня двигател/, ти си го сменил..." Бе мама му стара как от 5 млн. автомобила попаднах точно на тоя със следващ пореден номер на ДВГ, че и го смених. В талона пишеше че последната цифра е 8 а реално беше 9. По едно време направо мислех да засиля колата в Дунав и да се отърва от нея, не помня вече през колко комисии минах, не знам колко "експерти" се изказвата бе аджеба как ли е станало това, и когато им обясних че вероятно някоя секретарка е чукнала грешна цифра на компютъра почнаха да ме гледат сякаш аз съм го направил. На четвъртото или петото ходене в КАТ Плевен /всеки път по 140 км. отиване и връщане/ ми писна и им теглих една майна на всичките, на комисията, на експертите, на тъпия подполковник, на техниците..... а бе на всички. Добре че бях с униформата та не посмяха да ми посегнат и тръгнаха да ме успокояват....а бе цирк!На края на едеин от "експертите" му дойде гениалната идея че за кола за 1500лв. не си заслужава целия цирк! Написах едно обяснение, че аджеба не знам мищо по въпроса как е станало всичко. Единствено трябвало да си платя няколко таксички, казах им ОК оправете колата и отивам да платя таксите за 4 събирания на комисията, сложиха номерата, минаха я на преглед и като отидох да плащам 142 лв. за комисията, 60 за номерата, 20 за преглед и 10 за дето са направили ксерокопия н а документите /бах тез ксеро копия, бяха 7-8 листа/ платих всичко без таксата за комисията /нея няма да я платя никога, щото грешката не е моя а на КАТ/ и си взех колата, теглих им още по една на всики на ред и си тръгнах!Ако някой не вярва че това е самата истина, може да дойде с мен в КАТ Плевен и да види за какво става въпрос, колегата Turbo, може частично да потвърди истовията, колата я купих от него!
                        Lancia Kappa 2.4 JTD 99`
                        Uno 75 1.5i.e.8V 88`

                        Коментар


                          #13
                          напълно вярвам на тази история...само евала му правя на човека, че не си е изпуснал нервите и не е сбил няколко некадърни малоумни главици на потни алчни за пари говедца...аз също съм имал сблъсък с такова разкарване от гише на гише и то в КАТ... всичките ми документи ОК, номера на рамата ОК, само че има едно място където пише 0000 а в компютъра в митницата е въведено 000... е за това си загубих един цял ден в КАТ. а и преди това докато всичко беше наред пак го имаше тая простотия както във "Астерикс" когато обикаляха по гишетата на различните етажи... а ако помните преди повече от 2 години имаше един такъв случай с едни шведи, мисля че... когато на магистралата им бяха откраднали 3 коли и със знанието на полицията и всичко останало си бяха платили и митата на границата в опита си да избягат джунглата наречена "България"... за тях е точно такава наща страница за огромно съжаление.Обвиняваме за всичко Закона... ама Закона си е наред само дето хората които се занимават с него не го спазват!
                          FIAT Brava 1.4 SX CLIMA [09/1998]

                          Коментар


                            #14
                            Kолеги, щом сте във България, задължително си застраховайте колата
                            Lancia Kappa 2.4JTD
                            Lancia Dedra Integrale 2.0 S.W.
                            Fiat Croma 2.0 i.e. - ex.

                            Коментар


                              #15
                              Момчета направо ми се плаче. Аз имам по-малък но подобен проблем с продажба на имот, а и като слушам какво става в България направо се вбесявам. България е страната на абсурда Честно да си кажа от яд понякога нямам сила да говоря Yellow_Flash_Colorz_PDT_29
                              FIAT Bravo JTD GT '99

                              Коментар

                              Working...
                              X