Децата на 60-те, 70-те и 80-те

[Immortal]

Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките - и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от ,,Веро

[ivan_enchev]

Братле с тоя текст ме върна доста назад в деството ми и ми навя мили спомени . Като се замисля сега , тогава сме живели истински качествен живот , оценявали сме го по достойнства , а не по ЦЕНА ! Имали сме ЦЕННИСТИ , а не ЦЕНИ! Преди всичко сме били хора , а днес все повече губим човешкото , това е истината!

[КИМИ]

Свободата умря в 89- та.Свободата да не си зависим от:цените, от крадците, от хулиганите, от работата и заплатата. ... после дойде американския модел на упадък на личността, на чувствата и културата ни на общуване...

[fifi sw]

Много истини са казани в този текст!

[Immortal]

Не съм го писал аз, само го пейстнах. Получих го от приятел по скайпа.Ех, времена...А това за родителите и закона съм го изпитвал на гърба си.В очакване на заминаването на много интересно екскузионно летуване, на село си джиткахме с колелетата. И не щеш ли, в селския магазин, в който продаваха колелета ми хрумна да си отвия капачките на вентилите на гумите им, и да си ги сложа на моето колело дрбена кражбичка Да, но един "приятел" ме наколади на майка ми, и първо си изядох боя, второ - върнах капачките в магазина, като майка ми лично ме издаде на продавачката, и като капак - разминах се с екскурзионното, Нищо че вече беше платено.Та така...

[КИМИ]

...Да, но един "приятел" ме наколади на майка ми, и първо си изядох боя, второ - върнах капачките в магазина, като майка ми лично ме издаде на продавачката, и като капак - разминах се с екскурзионното, Нищо че вече беше платено.Та така...

И не станА айдук, нали, а сегашното възпитание какво е- гОла вОда.

[johnfound]

Ми нали това искахте! Ето ви го!

[Immortal]

Не станах айдук и карам ФИАТ, при това стар.Пък тез дето станаха айдуци карат Инфинити, Порше, Ферари но пък за сметка на това си лягам спокоен, спя спокойно, и съм щастлив и с 18-годишния си ФИАТ

[tyson]

Ей верно мили спомени се навяват,много истини са написани!Спомням си едно време по цял ден навънка,играехме футбол, на фунийки, на криеници, на кво ли не чак докато се мръкне и нито ми е било тъпо нито скучно!А сега ......

[peho]

Да,това е наистина така и е много вярно и си спомням как бяхме навън,а на небето вече звезди изгрели.По терасите започват да излизат майки и бащи и да ни викат"Хайде прибирай се",а от долу "Ееее чакай още малкооо","Няма чакай,прибирай се да вечеряш" и някакави подобни преговори се водеха от различни посоки,но никога не ни прибираха защото на улицата е страшно и..после измислиха вечерен час...Добре де,а сега да се запитаме.Защо хората които са живели и са възпитани по този начин,не възпитават децата си да бъдат такива,каквито бяхме ние на времето?Защо точно тези хора,които не бяхме си и помисляли за GSM,сега детето им едвам тръгнало в първи клас и вече с GSM,и то не какъв да е,а надпревара кое ще е с най-хубав?И още много други такива въпроси могат да се задават.Но защо?Май самите ние сме си виновни,че все правим най-лошият избор от всичко което ни се предложи,а и имаме уникалната способност,да опорочим дори малкото хубави неща които ни се случват в живота.

[Immortal]

peho, за ГСМ-ите бъди сигурен, че ако тогава ги имаше и бяха толкова достъпни, всички щяхме да сме "въоръжени" с тях. Просто още не бяха измислени.По тях времена ние даже домашен телефон нямахме. Чакахме десетина години да пуснат нова централа, че чак тогава ни прекараха и на нас...Да е жива и здрава комшийката, леля Данче, че я бях превърнал на телефонистка..."Иди кажи на майка ми че ще закъснея", "Кажи на мама да ми прати пари и буркани" (като бях студент във Варна) и така...

[peho]

Не сме се разбрали нещо,аз не съм против техниката,на нещо друго исках да наблегна,но няма да навлизам в подробности че е много дълга тема.Добре си припомнихме детството,ех как бързо мина времето...

[Lane Staley]

Ех...Семките в джоба, топчетата, колелото... Имахме всичко необходимо за да сме щастливи.Постоянно с ожулени колене или лакти, малко мърляви от прахта, карахме се, играехме мач и на войници и на какво ли още не. Играехме с ДРУГИ ДЕЦА, имахме истински приятели. И вярвахме, че Винету е съществувал. Както и четиримата мускетари. Бяхме рицари, правехме си брони и мечове.Пишехме бележки на момичетата...Ебаси, детето ми никога ли няма да усети удоволствието от всичко това?

[lov]

Днеска като се прибрах прочетох, а бях така бесен че ми идваше да вия като куче от болка причинена ми от безскруполни и не познаващи законите в тая държава всевъзможни чиновници или по точно така наречените държаввни служители.Хем ние му плащаме заплатата с данаците с който ни облагат хем е назначено там на тая длъжност да те обслужа и да ти помогне ако трябва. А те то точно обратното, гледа да те разкарват по различни други инстанции. Гледаш това наше си българско създание и се чудиш това ли е България щом на това място са назначили човек който става за еталон на простотията. На кратко казно ПРОСТОМЕР който те изкарва от нерви щот му е по лесно така. Да не му пречиш да люпи семки 8 часа и да хване надника.Но стига съм досажда повече с тези неволи. Мисля че няма значение кой е автора на оригинала.По важното е че е стигнало до нас обикновенните хора.Прочетох въпросното писание като вас спомних си още много други неща които мислех да допиша. Пак за ония малки детски радости и лудори .Спомних си за приятелите които не са вече между нас и за тези които са на другия край на света и с които не съм се чувал с месеци.И отложих писането за да си поговоря с тях, а и да ми премине малко.Говорим си, а то темата все на там отива към нашите детски и младежки спомени.И наистина всичко се е променило за един човешки живот. Изпадаме в паника ако сме си забравили телефона или не ни работи компютъра. Слава богу че не е така щото го отварям и го чета отново. Четеш това и ти изникват все нови и нови спомени и неща и се сещаш, че тръпката която си изпитал тогава няма да се повтори.И ти идва така от вътре да седнеш и да напишеш и споделиш макар и с непознати в това виртуално прстранство своите детски спомени.Сядаш пред клавиатурата мислиш от къде да започнеш и осъзнаваш че не си достоен за това. Думите не стигат.Трябва да си литературен гений, че да можеш да опишеш всичко това. И като се замислиш именно от там му идва чара щото не е пълно.Лекичко ти човърка душицата и спомените макар бавно идват един след друг. И ето сега като го прочетох за втори път ме отказа до дописвам. Но ме накара да се чуя с приятели. Накара ме да си излея яроста в началото и вече съм по спокоен. Накара ме да прочета това което съм написал до сега и да го изтрия и да го напиша отново защото виждам колко още друго съм пропуснал да напиша.Но нека си остане така пък на който не му харесва да не го чете но на мен това ми помогна да се отпусна малко и да не вия като куче. Накара ме да................................................ ............................................ Колкова малко му трябва на човек. И пак ми идва да го изтрия и напиша отново а най ме е яд че моя син порасна и не можа да изпита това своеобразно чуство на свобода на нашето време когато въпреки всички несгоди във всички около нас я имаше оная човещина и разбиране и живота си течеше нака особенно приятно.

[abarth77]

Аз съм от децата на 70-те...И съм имал всички онези прекрасни, понякога весели, понякога тъжни, но никога скучни моменти, които няма как да се напишат, изброят или забравят. Все още нямам деца, а още от сега мисля как да им предам поне малко от духа на "онези" години и дали изобщо ще успея. Ама ще опитам, това поне е сигурно...