Представете си: Марио сглабя Алфа Ромео. До работното му място - еспресо машина. В машината е заредено прясно смляно "Лаваца Оро". Аромата на кафето се носи над целият цех. На близката стена - огромен плакат. Моника Белучи. По пенюар. Красиво се усмихва.Скоро е обедната почивка. Марио ще излезе от цеха, ще запали собствената си GTA и ще отиде да хапне капрезе, фетучини със сметанов сос, с базилика и шафран със сьомга. Ще си пийва Ферарели от малка запотена бутилчица. После - отново кафе. Този път "Илли". Скромно и с вкус. Ристрето от малка стъклена чашка с изящни телени дръжчици...Такаши е отговорен работник. Умерено пиещ. Работното му място - маса затрупана с опаковки от кашу и използвани пръчици... Празни, прашни бутилки от саке стоят в ъгъла. Такаши сглабя Тойота. Старателно сумти, завивайки всяка японогайка, нагласяйки всяко панелче в салона. Той е гладен и уморен. Но всеки път, когато Такаши започне да си припомня вчерашният (завчерашният?...) обяд - тези гумени рибки, нахвърляни по топките слепен ориз, васабито, с което, подобно на дихлоретан, толкова добре се лепят лайсните по бронята - Такаши разбира, че е готов на всичко, само и само да отложи времето за "лека закуска". Затова започва да проверява гайките и закрепването на панелите отново и отново, достигайки по този начин невиждани показатели за качеството на монтаж. През нощта Такаши остава във цеховет - в къщи в леглото го чака дребничката му, кривокрака жена, която той отдавна не обича. Защото от много време Такаши мечтае за прекрасната Моника Белучи. Очите на умореният майстор на монтажа на японобили започват уморено да се затварят, но спомена за мезето на сакето вчера вечерта прогонва съня и предизвиква гърчове на крайниците.В края на седмицата, майстор Такаши получава от началника на цеха грамота на оризова хартия. Със странни драсканици на нея пише : "За качественият монтаж на най-неразвалящият се япономобил на света - Благодаря!" И две карти за почивка - за Такаши и за жена му. За Курилските острови!След няколко дни, опаковал тихичко в джоба на куфара, снимката на Моника Белучи, изрязана от японско списание, Такаши мрачно ще гледа кривите къси крачета на нисичката си жена, на път за летището, където ги кара такси - Тойота - извънредно качествено сглобено...Или да кажем немските автомобили: помислете само... Ханс е изял няколкото изстинали мазни наденички, сложени му да си носи за обяд, от набръчканата и кокалеста Грета. За гарнитура си хапна кисело зеле, сложено в буркан от Български кисели краставички. Пийва си няколко глътки бира, изключва немското порно, което винаги гледа по време на обедните почивки... - Накъде одивам? Накъде отиваме всички? - мисли си Ханс, гледайки към последната останала наденичка, но разбира, че повече не може да хапне нищо... Той става, изтърсва от тъмно сините панталони трохите от зелето, приближава се до огледалото, гледа на брадясалата си муцуна, цялата в синини, оставени му от майстор Фриц, затова, че миналата неделя имало неакуратно завита гайка и накриво залепена емблемата с мерника. Ханс разбира - още една неакуратно завита гайка и майстор Фриц ще направи с него това, което току що, на екрана, правеха младите немски жребци с източногерманските курви, а може и по-лошо... Той унило пристъпва към недосглобеният автомобил с мерника на капака, сцените от почти документалният порнофилм му внушават животински ужас. За Моника Белучи, Ханс дори не е чувал.Ханс взима в ръка гаечния ключ и започва да проверява завитите преди обяд гайки: всичко е нормално, майстора вече не е страшен...... А точно в този момент, Марио си завършва обяда. Сметката вече е донесена. На масата - последна чашка еспресо. Изведнъж, до вратата на траторията спира кола. Породист италиански жребец, в ярко червен цвят. В колата - Моника Белучи. Очите и объркано се въртят... Марио не вярва на очите си. - Можете ли да ми помогнете да намеря ето тази улица? - казва богинята, сочейки с пръст към малка хартийка в ръката си.Марио разбира: за да прочете името на улицата, трябва най-малкото да седне в колата... Той скача на седалката и показва с ръка посоката, даже без да погледне адреса. Този ден, гайките на Алфата, така и не бяха затегнати.Послеслов: Японският майстор Такаши, удуши жена си докато бяха на почивка. (по други данни, тя се била задавила, докато ядяла суши). Осъдиха го на 10 години принудителен труд с възможност за предсрочно освобождение. Сега Такаши сглабя Хонди. За добрата му работа му обещаха да му съкратят присъдата... Оригинала тук: http://fiat.rags.ru/cgi-bin/faq.cgi?...нателно си позволих само да променя името на японският майстор, защото в оригинала е китайско...Несъзнателно, каквото съм объркал ми е простено, като на любител преводач. 
Коментар