Да ви се оплача... Много се изнервих преди малко. Петък вечер е, а ми се наложи да поостана на работа да изчакам една машина да си свърши работота(35-40мин.) и да я изгася. Както и да е, реших да уплътня времето. Измих си колата с няколко кофи вода и гъба. Ей така на тъмно и студено(утре ще видя какъв е ефекта). 
Дойде време да изключа машината и доволен от полезната работа, която свърших потеглих къв вкъщи. Пътя ми минава покрай Пожарната и има легнали полицаи. Там потока от коли се затлачва и някой, ако реши да завива(ляво) в някоя от пресечките и не му ли се даде път има да чака... Аз реших да продължа с добрите дела и културно намалих и спрях за да пусна колегата срещу мен. Отзад някакъв простак взе да свири и да нервничи. Зе да се набира да ме изпреварва и ръкомаха. Аууу, ето тука ме пречупиха и забравих за добрините. Пуснах го да мине, но го напънах отзад... къси-дълги-клаксони..., до като бяхме в една посока. Почти ми размина до следващия светофар. Втора кола съм (има две ленти)и гледам, че тоя зад мен се изнесе отляво на първата кола. Тръгвам си най-спокойно и си оставам в дясната лента защото след 100 метра завивам надясно. Този пред мен мина в ляво и си караше най-нормално, а колегата който беше зад мен и се престрои още на светофара в ляво реши, че трябва да завива надясно и.... Ауууу, пак някакъв нервак се оказа. Тоя отпред му пречи да ме издуха и да ми мине пред мен(което е абсурдно при положение, че има макс. 50 метра до завоя) а аз се движа на едно с него. Взе да ръкомаха и да ме натиска странично и милиметри останаха да ме опре. Пак ми падна пердето и не се отместих. Направо откачих. Тоя обаче се притесни да кара така щото намали и мина зад мен. Това се развива в тези стотина метра от светофара до завоя надясно. Не, че постъпката ми е разумна, напротив, но не го пуснах. То нямаше и как. Трябваше да спра пред завоя и да го изчакам. След като мина зад мен пуснах аварийните бях бесен и.... Нещата се разминаха на косъм...
Дойде време да изключа машината и доволен от полезната работа, която свърших потеглих къв вкъщи. Пътя ми минава покрай Пожарната и има легнали полицаи. Там потока от коли се затлачва и някой, ако реши да завива(ляво) в някоя от пресечките и не му ли се даде път има да чака... Аз реших да продължа с добрите дела и културно намалих и спрях за да пусна колегата срещу мен. Отзад някакъв простак взе да свири и да нервничи. Зе да се набира да ме изпреварва и ръкомаха. Аууу, ето тука ме пречупиха и забравих за добрините. Пуснах го да мине, но го напънах отзад... къси-дълги-клаксони..., до като бяхме в една посока. Почти ми размина до следващия светофар. Втора кола съм (има две ленти)и гледам, че тоя зад мен се изнесе отляво на първата кола. Тръгвам си най-спокойно и си оставам в дясната лента защото след 100 метра завивам надясно. Този пред мен мина в ляво и си караше най-нормално, а колегата който беше зад мен и се престрои още на светофара в ляво реши, че трябва да завива надясно и.... Ауууу, пак някакъв нервак се оказа. Тоя отпред му пречи да ме издуха и да ми мине пред мен(което е абсурдно при положение, че има макс. 50 метра до завоя) а аз се движа на едно с него. Взе да ръкомаха и да ме натиска странично и милиметри останаха да ме опре. Пак ми падна пердето и не се отместих. Направо откачих. Тоя обаче се притесни да кара така щото намали и мина зад мен. Това се развива в тези стотина метра от светофара до завоя надясно. Не, че постъпката ми е разумна, напротив, но не го пуснах. То нямаше и как. Трябваше да спра пред завоя и да го изчакам. След като мина зад мен пуснах аварийните бях бесен и.... Нещата се разминаха на косъм...
Коментар