Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

До Сараево и назад

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    До Сараево и назад

    Както писах вчера в една не много лицеприятна тема миналата седмица бях в комадировка до Босна и Херцеговина и маршрутът ми назад беше през Хърватска, Черна гора, Албания и Македония - не защото е по-кратък, а трябваше да си посетя и клиентите там.Та сядам да драсна няколко реда ако мога да ги нарека пътепис на Бугарского експортного мениджъра из дебрите на Западните Балкани Както винаги аз обичам да тръгвам в тъмна доба от София за да избегна сутрешния трафик в нашата столица, а също така задръстването на Калотина или Гюешево.В случая тръгнах в 5.30 наше време към Калотина на 11 ноември неделя като дневния маршрут беше София - Ниш - Белград - Сараево.Правило номер 1: Граничен пункт се преминава с костюм и врътовръзка за избягване на досадни проверки! - Винаги работи!!!Калотина преминах сравнително бързо и се отзовах в Сърбия, която ме посрещна с ясно небе и минусови температури. Друг плюс на ранното преминаване на отсечката София - Ниш е липсата на досадните сръбски полицаи, които така или иначе не ни долюбват особенно много.Пътят до Ниш е отремонтиран и разстоянието от 100 километра се изминава за около час и половина с нормално каране.Качвайки се на магистралата си пуснах круиз контрола на Фокуса ( една много качествена екстра странно че я има за такв нисък клас автомобил) залепих на 140 и се добрах до Белград за около два часа.Времето беше страхотно, слънцето започна да се показва иззад гърба ми и ми вдъхваше увереност , че пътуването ми ще бъде приятно и без обичайния трафик - все пак беше неделя.В колата имам подбор на 5-6 диска с яка рок музика от Деф Лепард, През Гънс, Бон Джоуви, Куайърбойс, Догс Дамур, и е стествено цял диск с БГ класика В унисон с хубавото време бях пуснал една компилация на Уайт снейк е се кефех максимално въпреки 33-те си години и вече отминалото ми време за хедбенгър’с Платих си чинно друмарината - около 16 евро и след още 50 километра след Белград в посока Загреб се отделих от "аутопут" в посока Босна и по точно Сараево.Пътят до границата с Босна е живописен, следват едно след друго китни селца - беше сезона на зелето и пред почти всяка къща бяха извадени всякакви по размер и големина зелки в очакване на новия си собственик, готов да ги подготви за зимните дни - едно подобаващо мезе за ррркийца И така неусетно стигнах до Зворник - КПП то между Сърбия и Босна.Затруднения за нас Българите при преминаване на границата няма - всичко е човешко и културно.Оттам започва най-живопусната част от пътуването - пътят се вие само из планини и пресича множество кристалночисти реки, чиято вода е със синкавозеленикав цвят - рай за пъстърваджиите като мен По билото на планината имаше китни селца в алпийски стил............само табелите предупреждаващи за наличието на противопехотни мини напоняха за Адът който е бил десетина години назад:И така неусетно бях стигнал Сараево- часовника показваше 15.30 Българско време - за 10 часа бях изминал 740 километра като естествено около час изгубих в границите и пит стоповете за зареждане с гориво и лек обяд.Вече беша се смрачило и успях да направя само една снимка на градската библиотека която бе пострадала много по време на войната:Вечерта прекарах в един прекрасен спа център в предверието на Сараево за смешната цена от 45 евро на вечер......А самият град е разположен в подножието на планините и е страшно красиво - не може да бъде описано вътрешното усещане за спокойствието което те обзема, когато виждаш цялата могъща и същевременно природа която те е обградила а ти си там ниско долу.....На другия ден имах бизнес ангажименти, които бяха съпътствани с приятен обяд в Инат Къщата - местен ресторант който е прочут с името си заради ината на на собственика си - преди около 100 години като започнали изграждането на трамвайната линия в Сараево е трябвало да съборят къщата, а собственика не се съгласил и преместили цялата къща ( не знам точно как е станало това) на отсрещния бряг на реката.Както се вижда в приятна компания Последвалата вечеря в местна известна чевапчийница в която погълнах 20 чевапа и бях напоен с литър червено вино реколта 72 година беше повече от колкото скромния ми организъм можеше да поеме На следващия ден поех в Посока Мостар - Дубровник - Бар - Улцин 420 километра само завои..........но красотата беше нечовешка:Това е Адриатика - ХърватскаВечерта се добрах като пребит до Улцин - градче разположено до Албанската граница в което се намира и моя дистрибутор, на следващия ден си свърших работата, направих няколко снимки - също едно райско кътче с цени за през лятото в пъти по ниски от БГ черноморието - хотел за двама 35 евро, закуска и вечеря, плаж фин пядък 12 км плажна ивица..........но още си личат соц. останките от бивша Югославия.И така стигнах до най-екзотичната част от пътуването си , а именно страната на бункерите - тях ги виждаш още на самата граница, на която заплащаш 2 евро такса за влизане и ти издават китап за колата и в зависимост от престоя там плащаш по 1 евро на ден пътна такса на излизане от страната.Ако пътувате не с вашата кола знайте че ви трябва на 100% пълномощно в кето забележете да фигурира не само регистрационния номер на колата но и номерът на шасито............абе луда работа.Това ми беше трето идване в дебрите на Велика Албания и знаех че там законите за движение са.............мит, тоест няма такива и трябва да се кара с огромно внимание, отвсякъде изскачат мерцедеси от най лачените до най-старите и се включват в движениетоЕстествено типична албанска картинка са ..........вижте сами:Прсета ровещи боклука навсякъде...........АлбанияПътят от Шкодра до Тирана е нов и се пътува срванително бързо като само трябва да се внимава за джигити и полицаи които приличат по-скоро на селски пъдари..........много са весели.Бях спрян естествено и се започна на Албански джагара-джугара........Не говорят никакъв друг език освен техния и аз с аристократичен жест си извадих паспорта и казах: Diplomat - Bulgarian Embassy, след което последва отдване на чест - спиране на движението и ми дадоха път да се включа..........не си спомням как ми хрумна, но проработи Снимка от центъра на Тирана - това е техният местен герой Скендер бей, който всъщност се казвал Георги но турците го прекръстили.....познато нали?:В Албания няма ред, няма никаква хомогенност в строителството и архитектурата, грозна нация са..........и нискоинтелектуална, но имат пари и продаваме нашите неща здраво - а и плащат авансово Следва Охридското езеро:И така след едноседмичен път из дебрите на западните Балкани и след 2100 изминати километра се върнах в родината, където както писах в една предна тема бях посрещнат подобаващо .Като заключение искам да споделя, че Босна ми харесва най-много с разнообразния си планински релеф, китни селца, милиони пъстървови рекички, в които спокойно плува пъстърва, хората са с нашия манталитет въпреки страшните несгоди и време през което са минали и Австрийската чистота и ред.Хърватска е чудесно място за хора обичащи морето........за съжаление аз не съм от тях Черна Гора - малка китна страна - страхотно ктайбрежие и планиниАлбания..............без коментарМакедония - много тъга виждам в лицата на хората там............не знам защо но така го усетихЖелая ви лек път!Поздрави!М.К.Темата беше поместена в неподходящ раздел.Модерирано.Поздравления за труда на автораМодераторски екип fiat-bg.org
    Driving Marea Weekend 1.8 16 V on LPG

    #2
    Браво, темата е достойна да се премести в раздела за автотуризъм (нищо че колегата е бил по работа )
    Space Star 1.9 DID

    Коментар


      #3
      А още малко снимчици?Иначе се разсмях с глас на "Diplomat - Bulgarian Embassy" А иначе паметник на Георги Кастриоти (Скендербег) има и в Скопие. И то май по-голям от този в Тирана...

      Коментар

      Working...
      X